Не деца, а врагове

Съпругът ми почина, когато дъщеря ми беше едва на 7 години. Днес тя отдавна е пълнолетна, има си собствено семейство, а внукът ми Антон скоро ще е в първи клас. Доскоро живеехме заедно, спокойно, не се караме. Аз се грижех за къщата и внука, а младите ходят на работа. На мен ми остават три години до пенсия и все още работя. Три пъти седмично ходя в офиса и взимам прилична заплата. Не вися на врата на дъщеря си и зет си и сама си печеля хляба. От известно време обаче в семейството ни има разногласия - постоянни кавги и негодувания. Най-неприятно е, че децата са убедени, че вината е моя. Нека започна от самото начало.

Преди шест месеца във фирмата се запознах с приятен мъж, с когото сме почти връстници. Колежките се шегуваха, че от него ще излезе добър съпруг, тъй като е вдовец, не пие, не пуши, отдавна е отгледал децата си и живее сам. Седмица по-късно отново се срещнахме в клиниката и той ме покани на кафе. Оттогава двамата се срещахме редовно. Ходехме на кино, кафе, театър и изложби. Виктор се оказа много интелигентен, спокоен, дружелюбен и грижовен. А аз, честно казано, напълноло бях загубила представа какво е мъжка обич и внимание.

След смъртта на съпруга ми трябваше да се боря да отгледам дъщеря си и не ми беше до връзки. Понякога имах някои случайни авантюри, но нищо сериозно. Преди няколко седмици Виктор ми предложи да се омъжа за него. Той каза, че щом сме отгледали децата си и вече нямаме задължения, можем да помислим и за себе си. Помислих си, защо пък не? Компанията му ми харесва. С него е спокойно, интересно и изпитвам увереност. Плюс това има голямо жилище и няма да сме в тежест на децата.

Но когато казах на дъщеря си за нашите планове, се започна една - с думи не мога да го опиша! Тя и съпругът й категорично се противопоставиха на желанието ми да се омъжа повторно. Имаше горчиви сълзи и нелепи обвинения, че съм готова да зарежа внука си заради непознат мъж. Опитах се да им обясня, че Виктор е добър човек и с него се чувствам отново жена, но стана още по-лошо. Дъщеря ми се изправи срещу мен и люто се развика, че нямам грам акъл в главата.

Всичко това е толкова неприятно. Особено когато от упреците й разбрах, че целият панаир е просто защото не иска да загуби безплатната си икономка и бавачка, която не само че не иска пари, а и допринася за семейния бюджет. Виктор ми каза, че не бива да се разстройвам и, че за дъщеря ми ще е полезно да се научи да домакинства и да обръща повече внимание на детето си. Честно казано, досега все аз вършех цяла работа у дома, а младите си живееха щастливо и спокойно.

Следва продължение: