Не мога да се измъкна от тираничния си съпруг

Намирам се в трудна ситуация и наистина се нуждая от добър съвет. Нямам представа към кого да се обърна за помощ и кой би приютил мен и децата ми на първо време. Чух, че има някаква организация, която помага на жените, но не знам как да се свържа с тях. Затова реших да се обърна към вас, надявайки се, че ще ми помогнете.

Бях едва на 19 години, когато се омъжих за Димитър. След като завърших гимназия, с приятелката ми се опитахме да постъпим в медицинския факултет, но конкуренцията беше много голяма и не ни приеха. С Таня, въпросната приятелка, нямахме друг избор, освен да започнем работа в болницата като санитарки. Именно там се запознах с бъдещия си съпруг. Димитър често посещаваше баща си, който наскоро бе претърпял инсулт и веднъж ме помоли да се грижа за него. Смяна на памперси, кратки разходки с инвалидната количка, помощ в храненето - за мен това не беше трудно, особено щом ми плащаха добре. Месец по-късно въпреки че изписаха баща му, той продължи да ме навестява. Носеше ми цветя, шоколади, канеше ме на ресторант. Отношението му ми допадна и когато ми предложи брак, приех моментално.

В онзи период и през ум не ми е минавало, че вижда в мен не любима, а болногледачка. Да, той много обичаше баща си, уважаваше го и правеше всичко за него. Знаете ли, дори сватба не направихме като нормалните хора. Така и не облякох булченска рокля, нямаше гости, подаръци. Просто подписахме и се прибрахме с такси. Веднага след като станах негова съпруга, Димитър ми забрани да се срещам с Таня. Разстроих се, но не го показах. С мъжа ми заживяхме при родителите му, почти в самия център на града. Със свекърва ми, която се оказа много добра жена, мила и състрадателна, се разбирахме прекрасно. За мое огорчение, съпругът ми настоя да напусна веднага работа, за да мога денонощно да се грижа за баща му. Тъй като винаги съм мечтала да бъда лекар, вече знаех как да поставям инжекции и системи.

Надявах се, че скоро ще ме приемат в медицинския факултет, но се наложи да се сбогувам с най-съкровената си мечта... Дясната страна на свекъра беше парализирана напълно, дори не можеше да ходи. Всяка сутрин трябваше да го масажирам и да му правя специална гимнастика. Да обгрижаваш болен човек е не само тежка физическа работа, а и е трудно в морален план. В крайна сметка бях едва на 20 години, а по цял ден се грижих за свекъра си. За благодарност той ме ругаеше и мачкаше психически. Примирявах се и безмълвно търпях лошото му отношение. Трябва да отбележа, че именно тогава започнаха проблемите със съпруга ми. Свекърът непрекъснато се оплакваше от мен, а Димитър вярваше на всяка негова дума. Единствено свекървата ме защитаваше, но мъжът ми слушаше само баща си. Една вечер, след поредната му измислена жалба, съпругът ми ме преби до кръв. Цяла нощ плаках, а на сутринта Димитър ми се извини, обещавайки, че никога повече няма да ми посяга. И аз му повярвах...

Следва продължение: