Брой 6 11.II-17.II. 2020

Животът какъвто е:

Не отлагайте за утре! В живота втори шанс няма!

Вчера получих смс от неизвестен номер: " Сбогуването с Маргарита ще се състои в събота, в 10-00, в дома й"...


О, Боже мой! Марго!


Когато преди години се запознахме, първото, което ми направи впечатление е, зачервените й разплакани очи. Тогава бях все още дете и предишния ден погребах баба си, която ме отгледа и възпита. Може би затова моите сълзи изглеждаха съвсем логични, но на нея какво й беше? Алергия? Не, моята нова класна ръководителка нямаше алергия, а беше загубила единствения си син Сергей. И тогава, наблюдавайки възпитаниците си, Маргарита виждаше в нас своето непрежалимо дете. Животът на тази прекрасна учителка беше разбит на парчета. Въпреки това, Маргарита се оказа чудесен преподавател по алгебра и геометрия. Аз съм хуманист, но обичах уроците й. За такива учители хората казват, че са дар от Бога. А тя умееше и най-сложното да обясни с прости и ясни думи. Тангенси, котангенси, логаритми.



Авторитетът й не се основаваше на страх, а на уважение. На желание да прегръща и обича. А ние се възползвахме от малките й слабости и често висяхме на раменете на Маргарита. В такива моменти красивите й очи се изпълваха със сълзи. Обичахме я, грижехме се за нея и много се страхувахме да я нараним. Ако някой от нас не искаше да направи нещо, да речем, да участва в конкурс за аматьорско изкуство, тогава основният аргумент: "искате ли да разстроите Марго?" - винаги работеше безотказано.


А как плакахме на дипломирането, обещавайки си, че ще се срещаме редовно... Няколко години, по някакъв начин, с бившите ми съученици успявахме да се събираме на барбекю, но след това мелницата на живота неумолимо ни завъртя. Някои от нас се преместиха в различни градове и забързани в ежедневните си дела, забравихме за онзи прекрасен училищен период. Всички бяхме пораснали, вечно заети, сериозни хора. Понякога виждах Марго да разхожда кучето си в парка. Едно такова огромно, но приятелски настроено. Спомням си, че веднъж много бързах, когато видях Марго и кучето. Нямах време за любезности, затова минах на отсрещния тротоар, но нещо в мен се разбунтува - иди при нея, прегърни я.


След този случай доста често се преструвах, че не виждам учителката си. Нямах време, винаги бързах за някъде. Няколко години по-късно, Марго се разболя от рак и разходките с огромното куче внезапно спряха. Когато разбрах за болестта й, за първи път се засрамих от себе си, че така старателно я избягвах. Ракът не е грип, и няма как да се излекуваш за месец или два. А можех да й помогна, защото имах връзки с известни онколози. И защото тя беше моята учителка. И защото светът не трябваше да губи човек като Марго.



Но всеки път отлагах за утре. Преди време Марго ни учеше, че не бива да използваме думи като: "после" и "друг път". Правилните думи бяха: "сега" или "никога". " Никога" - е най-вероятният изход в един свят, в който има много скъпи коли, но не и лечение за рак.


Маргарита Сергеева. Мила моя. Учителко моя. Прости ми, моля те. За всичко. Прости ми за цветята, които ще ти купя за последен път. И за това, че никога не ти купих цвете просто така, без повод. Извини ме, че вечно бързах. А ти всеки път ме гледаше с насълзени очи, виждайки в мен твоя син. Този, който ти така и не успя да прежалиш. Момчето, което избра вечността. Знаеш ли, Маргарита Сергеева, никога не съм използвала тангенси, котангенси и логаритми, но твоите разплакани очи, които ни гледаха с толкова любов, ме научиха на най-важните уроците в живота. Всичко, което знам днес, е това, на което ти ме научи. Ти изгради от непоносимия пубертет с пластилинов характер моята личност. Добър, но неблагодарен човек. За теб купих най-красивите и свежи рози. Сбогом, моя учителко! Знам, че сега си в прегръдките на твоя син.


Обръщам се към всички, които ще прочетат изповедта ми.


Приятели, днес изпратихме до вечния й дом моята учителка Маргарита. Поредната жертва на безмилостния рак. А ние, нейните ученици, останахме сираци. Никога повече няма да я прегърнем и целунем. В живота втори шанс няма. Днес видях как стотици хора ридаеха до ковчега й. Ето това значи да не си живял напразно!


В памет на най-добрата учителка на този свят, за Учителката дар от Бога - Маргарита Сергеева, моля ви, още сега се обадете или пишете на вашите учителите. Тези, на които дължите всички успехи. А може просто да им изпратите SMS с кратичкото "Благодаря". Благодаря за всичко. Аз също ще напиша този SMS, но от другата страна няма кой да го прочете. Боли ме, срамувам се и страдам.


Източник и снимка: интернет


Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Седмицата не предразполага към ново начало. Предстои да вървите напред, да преодолявате препятствия, да доведете работите до край, да довършвате започнатото. Научете се да цените времето си, не го пилейте напразно за несъществени неща. Трябва да сте внимателни, за да не допускате грешки. Проя...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи