Не си играй с любовта, тя не винаги прощава

Осъзнаеш ли, че не си единствен в сърцето на любимата, животът ти губи смисъл. Никой и нищо не може да те успокои или вдъхне надежда. Бях семеен едва три години, когато научих, че Цветелина - моята съпруга, ми изневерява. Случайно се натъкнах на смс - кореспонденцията с любовника й, която ясно разкри двуличието й. Още същата вечер поисках отговори, показах й доказателствата, но въпреки това, тя упорито отричаше очевидното. Знаех, че ме лъже и все пак реших да дам още един шанс на брака ни. Няколко месеца по-късно съпругата на съперника ми се свърза с мен и ми разказа подробности за тайната връзка на двамата любовници. Това преля чашата на търпението ми, събрах си багажа и напуснах дома ни.

Известно време след раздялата ни, Цветелина започна да ме умолява да се върна при нея. Уверяваше ме, че е скъсала с любовника си, и като последния глупак, попаднах в поредния й капан. Повече от година отношенията ни бяха чудесни, а после изведнъж тя забременя. Аз съм стерилен, не мога да имам поколение, но от любов към нея реших отново да си затворя очите и да приема детето й като мое. Когато няколко месеца по-късно синът ми се роди, надали имаше по-щастлив баща от мен. От мига, в който го видях, буквално се влюбих в малкото създание. Имах чувството, че Бог ни го изпраща като специален дар, за да спаси разпадащото ни семейство. За съжаление след две години Цветелина се върна при бившия си любовник. Все едно ме удари гръм. Трудно бих предал болката и разочарованието с думи.

Точно в този момент доверието ми към нея умря завинаги. Наложи се да я изхвърля от живота си, но загубих и сина си. По време на развода тя се държеше изключително арогантно. Затваряше ми телефона и не ми позволяваше да виждам детето си. Принудих се да й кажа, че ако възпрепятства срещите ни, няма да види повече пари от мен. И Цветелина се примири. Сега се срещам със сина си по празниците, а през уикендите понякога нощува у дома. Всеки път, когато се изправя лице в лице срещу бившата си съпруга, горчивите спомени отново се завръщат. Обичам я и същевременно я мразя. Мога да си я върна, ако искам, но лимитът на доверието ми се изчерпа. Имах късмет да оцелея след безкрайните й лъжи и не искам да си го причинявам отново. Единственото, което ми дава сили да продължа напред, е бащината ми любов към детето. Благодаря ти, Господи, за безценния Ти дар.