Не завиждайте на момичетата в скъпи автомобили. Не знаете каква цена плащат

Бях на 18, а той - криминално проявен и с двадесет и пет години по-възрастен от мен. С Мишо се запознахме в едно заведение, където празнувах с приятели успешно издържан изпит, а той вечеряше с братовчед си. Малко по-късно сервитьорът донесе бутилка шампанско и каза, че е почерпка от двамата самотници от съседната маса. Никога не бих си помислила, че този солиден мъж, който изглеждаше по-стар от баща ми, ме харесва. Аз бях все още неразвито момиче, докато приятелката ми Мария, блондинка с големи гърди, винаги си е падала по-възрастни мъже. Изведнъж той дойде при нас, усмихна се и ми поиска телефонния номер. Разбира се, дадох му го, без да се замисля: на масата ни имаше толкова красиви момичета, а Мишо избра точно мен. Месец след първата ни среща станах негова любовница. Мишо не щадеше пари и с радост изпълняваше всичките ми капризи: ново яке, френски парфюм, ботуши на платформи, които струваха колкото три заплати на баща ми.

Един ден непознат младеж ме пресрещна пред университета, подаде ми огромен букет рози и каза, че са подарък от любимия ми. С приятелките ми ги преброихме - сто броя красиви рози. Тогава Мария завистливо заяви: " Имаш късмет, момиче. Уловила си златната рибка.". Повярвах й. С Мишо разбрах какво е луксозен живот. Ако не можех да си избера кой точно кожух да си купя, той купуваше всички. Изглеждаше толкова силен и смел. С един замах решаваше всеки проблем. Мъжете се страхуваха от него и го уважаваха, жените му се възхищаваха. Година по-късно се преместих да живея в дома му, въпреки че родителите ми бяха против. Но приятелят ми поговори с тях и успя да ги убеди да се съгласят. По негово желание напуснах университета, защото Мишо искаше постоянно да съм в къщата му и не му харесваше, ако излизах без негово позволение. Вече и дума не можеше да става да се разхождам с приятелки или да отида сама на море.

След няколко години се осмелих да заговоря за сватба. Обясних му, че искам да бъда негова законна съпруга и да имаме детенце, а връзката ни няма никакво развитие. Живеехме като семейство, но не бяхме такива. Мишо обикновено отговаряше, че не може да се ожени за мен, защото "не е според правилата": криминално проявените нямат право да се женят. И дете било невъзможно да имаме, тъй като имало вероятност да стане жертва на мафията. Заради него направих няколко аборта. До последно се надявах, че ще съжали и ще промени мнението си, но той просто ми изпращаше кола с шофьор, който ме караше в болницата. Опитах се да го напусна, ала всеки път той ме връщаше обратно. Родителите ми бяха много притеснени, но не смееха да се намесят. Един ден с Мишо се скарахме сериозно. Плачех и крещях, че ще си тръгна завинаги, защото връзката ни няма бъдеще. Изведнъж той скочи, хвърли якето ми в лицето и извика: " Давай!".

От присвитите му очи усетих, че нещо не е наред, ала не смеех да не се подчиня. И като последната глупачка започнах да си обувам велурените ботуши. След половин час се озовахме в някаква гора. Беше тъмно и валеше студен дъжд. Мишо отвори багажника на колата, извади лопата и като във филм на ужасите заяви: " От мен ще си тръгнеш само мъртва, кучко." Примряла от страх се хвърлих на колене, прегърнах го за краката, умолявайки го да не отнема живота ми... Две години по-късно Мишо беше убит от своите хора. След смъртта му се оказах сама и с празни ръце. Нямах друг избор, освен да се върна отново в дома на родителите си. Оттогава изминаха много години, но все още си спомням с ужас за онова време, когато бях играчка в ръцете на един бандит. Обръщам се към всички читатели: Не завиждайте на момичетата в скъпи автомобили. Не знаете цената, която плащат, а тя е - болка, унижения, страх.