Брой 46 12.XI-18.XI. 2019

Разтърсващи драми: ​Съдби човешки

Негодникът беше същият, сменяше само жертвата си

Жената се бешe изправила на входа на ресторанта, в който работя като салонен управител, и с високо вдигната глава го оглеждаше. Зад нея като статуя стоеше мъж, облечен със скъп черен марков костюм, взирайки се право в мен. За секунди дъхът ми спря и сърцето ми прескочи един-два такта. Потиснах надигналото се отвращение и енергично се насочих към тях. След няколко фалшиви любезности ги поканих в офиса да обсъдим подробностите за тържеството, което планираха. С вид, че не ме познава, мъжът нехайно седна на мекия диван, кръстоса крака и извади пура. "За съжаление тук не се пуши, господине, с удоволствие ще ви предложа чаша кафе" - казах усмихнато. Той изръмжа нещо в отговор и захвърли пурата на масичката. Поех си въздух и уверено предложих офертата на нашия ресторант. Дамата изслуша всичко внимателно, разгледа прецизно менюто, прокарвайки бавно лакираните си нокти по него. Разделихме се с обещанието да се обадят до няколко дни. Искаха да обмислят добре решението. Да, за нея беше много важно къде ще бъде годежът им. Нейният годеж с моя бивш годеник. Онзи, който без малко не ми отне вярата в любовта. Съдбата ни изправяше отново един срещу друг. Опитах се да не мисля за миналото, но спомените ме грабнаха и неумолимо ме върнаха пет години назад.

Беше два сутринта. На колене, топче по топче, събирах мънистата на скъсаната гривна и сълзите непрекъснато бликаха от очите ми. Гривната не беше скъпа, но за мен имаше сантиментална стойност – във всяко топче беше вплетена обичта на моята най-добра приятелка. Тя лично я изработи и ми я подари месец преди да си тръгне завинаги. Толкова години я носех, пазейки я като свят спомен, а той я скъса. Защото отказах да сложа онази, неговата - от бяло злато с циркони. Проклинах се, че повярвах в любовта му. Късно разбрах, че себичните хора не могат да обичат.

С Огнян бяхме заедно три години. Запознахме се в заведението, където бях започнала работа. Той беше от вип клиентите, които празнуваха успешните си сделки с пищни вечери. По онова време бях млада и наивна, заблудих се, че зад красивата му усмивка се крие топла душа. Тогава не подозирах, че "обичам те" може да е неискрено и че не всяка прегръдка идва от сърцето. Влюбих се толкова силно, че исках цялата вселена да разбере. Година по-късно Огнян започна да показва истинската си природа - в него се криеше странно съчетание между огън и лед. Можеше да ме накара да се разтапям от любов и само с една дума да ме принуди да замръзвам от ужас.

Първата обида дойде, когато ме видя да се обличам "неприемливо" според него. Разкрещя се, че съм никаквица, която цели да съблазнява мъжете. Не след дълго последва и втората, защото съм се усмихнала на клиент. Завъртя се безкраен низ от обиди, скандали и неовладени пристъпи на ревност. Уж беше стабилен мъж, а се държеше като истерик. Не издържах и му казах, че нямам сили да търпя повече този театър. Тогава Огнян се обърна и ме зашлеви. Шамарът не само остави синина на лицето ми, но и неизлечим белег в душата ми. Гримирах се, усмихнах се насила и отидох на работа.

Така измина още една година - във викове, обвинения и агресия, че се свалям с клиентите. Ревността му стигна дотам, че нападна най-добрия ми приятел от детството, мислейки го за мой таен любовник. Опита се да ме принуди да се обличам като монахиня, искаше да живея в сив и намръщен свят, но не му се получи. Нощта, в която разкъса гривната ми, сложи край на връзката ни. След като успях да събера мънистата, тихомълком напуснах апартамента му. На другия ден събрах подаръците му, общите ни снимки и някои негови вещи и ги изгорих. Изхвърлих и годежния му пръстен, но за съжаление не успях да се отърва от спомените за него. Те нито могат да се изгорят, нито да се изхвърлят.

И ето че след пет години Огнян отново се сгодяваше. С бъдещата си жена изглеждаха като от корица на списание. Нека страда, злобно си помислих. След броени дни двамата се обадиха и потвърдиха, че ще направят тържеството за годежа в нашия ресторант. Седмица по-късно партито беше вечерно и много лъскаво, а гостите - прекалено шумни. По едно време главата ме заболя и излязох на въздух. Изведнъж на крачки от мен чух гласове. Заслушах се и ясно разпознах Огнян: "Мръсница си ти. Видях те как се усмихваш на брат ми. Желаеш го, нали?" - нареждаше бившият ми годеник. Тя се оправдаваше, опитваше се да му обясни, че допуска грешка, но той вече беше изпаднал в добре познатата ми истерия. Какво ли не й наговори. Внезапно до ушите ми долетя звук от шамар и тихо ридаене. По всичко личеше, че Огнян си е останал същият негодник, само жертвите му бяха различни.

Тя се казваше Карина и като мен беше попаднала в капана. Същата вечер, докато той се забавляваше с приятели кой повече шотове ще изпие, тайно издърпах момичето настрани и й разказах всичко до най-малката подробност. Явно тя ми повярва, защото тихомълком си взе чантата, стисна здраво ръката ми и изчезна. Когато гостите и Огнян разбраха, че годеницата я няма, Карина вероятно вече беше на безопасно място.

Оттогава изминаха няколко месеца. За бившия си нищо не знам, но наскоро получих снимки от Карина, на които тя и млад мъж се прегръщаха. По всичко личеше, че е щастлива. От сърце й пожелавам този път да е открила истинската любов.

Мануела

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Първата половина на седмицата е много енергична и противоречива. Интуицията ще ви подскаже какви материални проблеми трябва да решите и кои ще се окажат просто загуба на време. Важна среща или отговорни преговори има риск да се провалят в последния момент или да не бъдат успешни. Вторник е яс...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи