Непознато момиче ми върна усмивката

На най-неочакваното място

Непознато момиче ми върна усмивката

Когато преди няколко месеца обявиха извънредно положение, някои хора изгубиха работата си. Фирмата ни загуби много поръчки и ръководството беше принудено да ни пусне в отпуск. Няколко дни се чудех какво да правя в свободното си време. След развода с Мина - бившата ми съпруга, останах с горчивина в душата и реших, че за малко е по-добре да съм сам, отколкото да имам връзки, които само ще ме натоварят допълнително.

Необичайната ситуация беше объркала близки и приятели и голяма част от тях се покриха в провинцията. Това ме подсети, че от смъртта на родителите си не бях стъпвал в селската ни къща. Баща ми беше роден и израснал в малко балканско селце, намиращо се на километри от Велико Търново. Покойната ми майка много обичаше да прекарва летата си там и при всеки удобен случай се уединяваше на спокойствие. Тя твърдеше, че природата я зарежда. Но след като и двамата ми родители починаха, повече от 4 години не се бях връщал там. От една страна, нямах време, от друга, не исках да се сблъсквам с мъчителните спомени за тях. В този момент обаче имах възможност да навестя имота ни, да почистя и да си почина далеч от градската суета.

На другия ден стегнах багажа и заминах. Честно казано, очаквах, че ще заваря стаите потънали в паяжини, затова се изненадах, когато намерих къщата чиста и проветрена. Чаршафите върху леглата бяха стриктно опънати. Прокарах пръст върху повърхността на шкафовете и шокиран открих, че няма прах. Не съм суеверен, но за момент си помислих, че духът на покойната ми майка продължава да живее тук. Изведнъж ме обхвана някакво колебание. В съседния град живее мой далечен братовчед и под въздействието на емоциите запалих колата и потеглих натам. Мислех си, че като се поразговорим и преспя у тях, на трезва глава ще разнищя ситуацията. Който и да подрежда къщата, със сигурност няма да е гостенин от отвъдното.

Така два дни по-късно привечер отново посетих родния дом на баща ми. Този път изненадата беше още по-голяма, защото в леглото на родителите си открих младо момиче, което спеше. Първоначално застинах, а после грубо извиках: "Хей, коя си ти и какво правиш тук?" Момичето се стресна, скочи уплашено. Известно време и двамата се гледахме мълчаливо. Изведнъж ясно осъзнах, че непознатата не е крадец и едва ли ще ме нападне. Гневът ми стихна и отново попитах, този път спокойно и учтиво: "Коя сте вие?" Малко по-късно, седнали на верандата, слушах тъжната история на непознатата.

Надя, на 26 години, бездомна и безработна, беше сирак, израснала в дом за изоставени деца. След като го напуснала, няколко години живяла на квартира в съседния град и се прехранвала, работейки в малка закусвалня. Преди известно време обаче загубила работата си и тъй като нямала възможност да си плаща наема, хазяите я изгонили. Жестоките хора отказали да проявят съчувствие към нещастната й съдба. Дни наред Надя нощувала по пейки, накрая, подгонена от глада и мизерията, потърсила убежище в селото на баща ми в някоя изоставена къща. И попаднала на съседа ни, у когото нашите винаги държаха резервен ключ. Той ми звънял два пъти, но като не ме намерил, се отказал. Знаел, че няма да имам нищо против. Със сълзи на очи гостенката ми ме помоли за извинение, обещавайки веднага да си тръгне. Аз за разлика от хазяите й не съм безчувствен, а й бях благодарен, че по някакъв начин беше успяла да запази онези уют и спокойствие, които - макар и за кратко - ме накараха да почувствам невидимото присъствие на мама.

На другата сутрин заминах за града, напълних колата с провизии и отново се върнах в селото. Тъй като в къщата има две стаи, официално поканих Надя да остане колкото иска. Близо месец двамата прекарахме заедно. Тя ми припомни вкуса на отдавна забравени гозби и ми върна усмивката. Сутрин скитахме в гората, а вечер, седнали на масата, си разказвахме истории от миналото. Опознахме се, сближихме се и... се влюбихме. Всъщност на любовта не й трябва много време, за да пламне като пожар. Този кратък месец се оказа спасителната сламка, която ми показа, че никога не е късно да срещнеш любовта на най-неочакваното място и време.

Зафир