Никога повече не бих подарил цветя на тази жена

Самотата ме събра с тази жена. След развода със съпруга си, тя се беше установила да живее в нашия град. Аз съм на 60, а Марина е с 10 години по-малка. Въпреки че не е първа младост, изглеждаше доста свежа. В брачната агенция ми дадоха телефонния й номер, позвъних и се срещнахме. Марина живееше на петия етаж в скромна кооперация, докато аз притежавам голям собствен апартамент. Позвъних на вратата й с букет рози и пълна торба вкусотии. Новата ми приятелка беше интересен събеседник, начетена, с добър вкус и отлично чувство за хумор. Сподели ми, че е работила като медицинска сестра и живее с минимална пенсия.

Седмица по-късно двамата се сближихме дотолкова, че когато ме покани да се съберем заедно под един покрив, с удоволствие приех предложението й. Тя обаче се оказа много темпераментна жена. Съвместното ни съжителство се състоеше от разходки, плуване в реката, пируване и секс. Марина умееше да готви вкусно и аз редовно й доставях продукти, изпълнявайки нейните поръчки. Около два месеца живях с нея. За това време успях да свърша много "мъжки" дела, ремонтирайки жилището й. След няколко месеца любов и хармония й предложих да формализираме връзката си чрез законен брак, а след това да продадем моя и нейния апартамент, за да си купим по-просторен.

За съжаление се оказа, че тя има други планове. Веднъж, за да зарадвам любимата си, й взех сребърни обеци с камъни. Вместо щастие в очите й, Марина се намръщи и процеди през зъби: " На мен повече ми отива злато..." После небрежно захвърли подаръка ми в ъгъла. За бъдещата ни сватба сам платих поръчките за сватбената рокля и костюма, купих и златни пръстени. Но! .. Характерът на годеницата ми внезапно се промени. Обичам цветя и съм възпитан да подарявам на дамите красиви букети. Не е задължително да са рози. Може лалета и хризантеми, а понякога бера и полски цветя.

Един ден навръщане от работа, освен продукти, взех и маргаритки. Когато Марина ги видя, с писклив глас извика: "Предупредих те, че обичам само рози…" На другата сутрин видях букета си на тротоара. Тя ги беше изхвърлила. Взех цветята и ги занесох вкъщи. Същата вечер я помолих да ми върне годежния пръстен. След бурен скандал, в който бях обвинен, че съм жиголо и т.н., мълчаливо си тръгнах. Не съжалявам, че се разделихме, но не спирам да се питам: Какво толкова не й хареса в мен?