Няма как да променя миналото си на проститутка

Днес съм една щастлива жена на двадесет и пет. За съжаление не винаги е било така. Родителите ми бяха себични хора и не се интересуваха особено от мен и сестра ми. Не пиеха, но често забравяха, че имат деца. Затова двете, доколкото е възможно, се грижехме една за друга. Когато години по-късно успях да постъпя в университета, те пак не ми обърнаха внимание. Приеха труда ми за даденост. И точно тогава сестра ми се разболя от рак. Нямахме пари за операцията (грижи, рехабилитация, разни разходи), а тя беше единственият човек, когото обичах. За да плащам лечението й, се отказах от обучението си и започнах работа в нощен клуб, решавайки се на най-лошото: проституция.

Не искам да ви описвам през какво се наложи да премина, само ще кажа, че изкарах достатъчно средства, за да платя първия етап на лечението. Купих необходимите лекарства и успях да й осигуря подходящата храна. Не ми беше никак лесно, но саможертвата си заслужаваше. След известно време разбрах, че съм забременяла. Знаех кой е бащата, но не исках да го занимавам. С присъщата си упоритост, помислих, че ще се справя и с бебето, и със сестра ми. Казах си, имаме апартамент, наследство от покойната ни баба, ще се преместим там. Сестра ще работи у дома, ще пише текстове, доколкото е възможно ще печели пари. Аз ще започна нормална работа и ще се върна в университета. С малко повече късмет, всичко ще бъде наред. Ала тогава допуснах една грешка: споделих с момичето, което танцуваше с мен в клуба, че съм бременна. Ден по-късно мълвата се разнесе и ме изхвърлиха от работа.

Измина време. Сестра се нуждаеше от лечение, рехабилитация, но се справяхме. На помощ ни се притекоха различни фондации, добри хора набираха средства, аз също работех. Беше ни трудно и въпреки това не се отказахме. И един ден той се появи на прага. Денис - бащата на детето ми. Почти на сила ме накара да му разкажа защо съм избрала да проституирам в клуба, за болната ми сестра и бебето. Когато научи ужасната ни история, Денис започна да плаща издръжка, носеше ни храна, но най-важното: плати лечението на сестра ми. Сега тя е в ремисия. Опитва се да живее активно: спортува и се занимава с ръкоделие. Що се отнася до мен, продължавам да уча за инженер и работя в туристическа агенция. Синът ми расте и първата му дума беше "тате". Баща му прекарва все повече и повече време с нас, твърдейки, че въпреки всички грешки, които направих, ние сме семейство. Наскоро Денис ми предложи брак. Обичам го, но не знам дали той е готов истински да обича жена, която някога си е продавала тялото за пари.