Няма лек за любовта

Преди броени дни се засякох с приятелка, с която не се бяхме срещали отдавна. Но когато я видях отблизо, буквално изтръпнах. Красивата усмихната жена се беше превърнала в развалина. Опитвайки се да потисна чувствата си, поканих Зоя да седнем в кафенето и да си поговорим. След като си поръчахме кафе, с тъжна усмивка приятелката ми каза: " Защо мълчиш? Виждам, че имаш много въпроси." " Сподели ми, ако искаш." - отговорих аз. Ще се опитам да предам дословно монолога, който последва.

" Разделихме се с Влади. Всъщност той ме напусна. Четири години бяхме заедно. На никога не съм разказвала, но това бяха дълги години, защото любовта ни не беше сладка. Вероятно никога не ме е обичал. Е, може би в началото е изпитвал някакви чувства към мен, но напоследък си станахме чужди и непознати. Влади сякаш не ме забелязваше, мълчеше, мислеше си за свои неща, разговаряше с приятели, гледаше телевизия и почти не разговаряхме.

Просто не можех да живея така. Това не беше моят съпруг, нямаме какво да си споделим, нито дори вечеряхме като семейство. И реших: стига толкова! Честно му казах, че искам да се разделим. Надявах се, че ще възрази и ще се опита да ме разубеди. А Влади сякаш се зарадва на решението ми. Това се случи преди 4 месеца. Оттогава не съм го виждала. Вървя по стъпките му, оглеждам се, обаждам се по телефона и мълча, внимателно разпитвам мои приятели как е той. И си спомням ... По някаква причина само хубавите неща: запознанството ни, цветята, които ми подаряваше, първата ни любовна нощ. Кога ще свърши - не знам. Искам да изживея живота си и не мога. Уморена съм, изтощена ... "

Не посмях да наруша последвалото дълго мълчание. Зоя беше вперила празен поглед в стената и изглежда, отново и отново преживяваше своята любов, раздяла, страдание. Вероятно няма лек за любовта, но животът е толкова дълъг. Кой знае какво ни предстои ?! Всички можем да се сблъскаме с драмата на моята приятелка, но не трябва да живеем в миналото, защото това води до задънена улица.

Занижената самооценка при жените в повечето случаи навежда към ситуации, в които раздялата с любим човек изглежда краят на живота ни. С ума си осъзнаваме, че не можем да контролираме чувствата и емоциите си. За да подредите мислите си, поставете от едната страна тежестта на изминалите години, моралните страдания, от другата - радостта и щастието с бившата любов ... И вижте кое ще надделее накрая. Запомнете, че все някога ще видите света отново в ярки цветове. Дълго стояхме със Зоя. Нищо не я посъветвах. А и какво можех?