Брой 27 07.VII-13.VII. 2020

Животът какъвто е:

Нямах къде да живея, но банките останаха непреклонни - Втора част

Развод и подялба на имуществото

Имаше един период, в който разбрахме, че с остроумие и взаимни шеги можем да коригираме личния си живот. Разбира се, отделно. Когато обаче настъпи време да поделим имуществото си, стана ясно, че нямаме нищо общо за споделяне. По-точно аз осъзнах това, а съпругът ми просто седеше и се хилеше на собствената си находчивост.


Работата беше там, че не притежавахме обща собственост. Прекрасният апартамент в центъра на града беше платен от фирмата на съпруга ми, колата - служебна, а парите - скрити дълбоко в чужда сметка. Както и да е, в нашето семейство не беше обичайно да имаме общ бюджет - всеки имаше свои „спестявания“. Съпругът ми, разбира се, плащаше по-голямата част от разходите, но всичко останало беше купено от моята заплата. За съжаление преди вярвах, че ще живеем заедно чак, докато "смъртта ни раздели", затова не бях отделила пари за черни дни.


Отне ни месец, за да разрешим този проблем. Искрен успя да ме убеди, че няма никакъв шанс да претендирам за собственост и на практика ме изкара на улицата. Разбира се, той ми хвърли някаква дребна сума, но тя не беше достатъчна за жилище.


Безкрайни мъки в банката

След развода в буквалния смисъл останах бездомна. Тъй като нямах възможност да си наема приличен апартамент, се наложи да се сгуша в офиса за известно време. За щастие беше обурудвано с доста приличен диван и дори душ, така че имаше къде да пренощувам и да се измия. Настроението ми бе потискащо. Аз, момиче от центъра, свикнало с ежедневни посещения на ресторанти, скъпи покупки, чести пътувания и други предимства на цивилизацията, трябваше да прекарам нощта в офиса на дивана и да се уверя, че нито колегите, нито ръководството ще разберат за това.


Представих ситуацията така, че се налага да работя върху важен проект и понякога оставам до късно в офиса. И те ми повярваха. Или се преструваха, че вярват и спряха да ме питат защо не се прибирам вкъщи. През цялото това време трескаво разглеждах рекламите и се чудех откъде да взема пари за покупката на апартамент. Няма банка, в която да не съм била. Навсякъде предоставих многобройни справки, гледайки с тъжен поглед, сякаш ги молех да одобрят ипотека. Уви, отказаха ми. Не знам с какво е свързан отказът им - не съм участвала в някакви съмнителни събития, не съм се появявала в списъците на длъжниците. Факт е, че още от вратата ме връщаха, обяснявайки, че имат право да не разкриват истинските причини за своето решение.


Бях ужасена от мисълта за това какво ще се случи, когато ръководството ме помоли да предам проекта и съответно щеше да се наложи да напусна офиса. Приятелките ми са щастливо омъжени, а родителите ми живеят в друг град и нямах намерение да ги посвещавам в проблемите си. Оставаше само едно - да реша жилищния си проблем сама, защото перспективата да остана на улицата, не ми се нравеше.


Всичко или нищо

След като се обадих на всички мои приятели и роднини и получих неясни оправдания защо не могат да ми помогнат в момента, реших да действам самостоятелно. Като начало разгледах малкия си, но скъп гардероб и продадох някои от дизайнерските си тоалетите и обувки. Мисията ми се оказа успешна и си върнах голяма част от сумата, изразходвана за маркови артикули. А после попаднах на обява за продажба на студио в нова сграда. Не съвсем в района, в който винаги съм мечтала да живея, но не беше лош вариант, а цената съвсем адекватна. Набелязах няколко работни места на непълно работно време, надявайки се, че продавачът няма да продаде апартамента толкова бързо и ще ме изчака.


Месец по-късно, веднага щом получих парите от проектите, съставих договор за покупко-продажба и с нетърпение очаквах да вляза в законните си (макар и много скромни) квадратни метра. Отне ми още малко време, за да завърша самата транзакция (регистрация, трансфер на пари и т.н.), но ето че най-накрая стоях на прага, стиснала съкровения ключодържател с ключове към гърдите си. Струва ми се, че в онзи момент нямаше по-щастлив човек от мен на света.


Нямаше никакво значение, че похарчих всичките си пари, или че се налагаше да спя на матрак сред "голи стени" и да ям само хляб и сол. Неотдавна направих ремонт, но още нямам мебели. Всъщност това не ме плаши. Важното е, че сбъднах мечтата си и без помощта на банките.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – В професионалната област предстои напрегнато време. Възможни са както успехи, така и проблеми. Вие сте самоуверени, твърдо отстоявате интересите си, но лесно можете да си създадете врагове и недоброжелатели. Нетърпението и безпокойството могат да доведат до грешни решения. Желанието да се пос...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи