Омъжих се за търтей

Още от дете мечтаех за принца на белия кон. Когато станах на 22 години, се влюбих в симпатичния Велко. По онова време приятелят ми не работеше, но пък имаше големите мечти някой ден да преуспее в живота. Година по-късно забременях. За щастие Велко имаше вече работа, затова се съгласих да се омъжа за него. След сватбата двамата заживяхме в дома на родителите ми. Но когато родих прекрасна дъщеричка, съпругът ми се скара с шефа си и го уволниха. Велко не стоя дълго безработен и скоро го назначиха в преуспяваща фирма. Зарадвана реших, че всичко ще си дойде на мястото.

Едва изминали шест месеца и мъжът ми отново загуби работата си. През този тежък период родителите ми ни подкрепиха финансово и той реши, че може да се възползва от добротата им. Година по-късно се превърна в истински търтей: един месец работеше, два висеше на врата на родителите ми. Щом майчинството ми свърши, веднага се върнах на работа. Мъжът ми отдавна не носеше пари у дома, оправдавайки се, че иска да прекарва повече време с дъщеря ни Ана. Родителите ми често се възмущаваха от него, защото според тях, един възрастен и здрав мъж трябва сам да осигурява семейството си, а не да живее за сметка на другите.

В интерес на истината, съпругът ми е добър баща, непрекъснато се грижи за дъщеря ни и единствено това ме спира да се разведа с него. Въпреки бащините му заложби, много ме яд за него: не само че е мързеливец, а и непрекъснато ми проси пари за цигари. Как да обичаш такъв човек? С годините Велко съвсем му отпусна края. Преди поне чистеше у дома, а сега или спи, или си играе с детето. Работя за двама, уморена съм от грижи и тревоги. Напоследък родителите ми ме принуждават да се разведа с мъжа си. И двамата настояват, че ще бъде по-добре, ако продължа живота си без този търтей. Съгласна съм с тях, но как да лиша детето си от баща?