Онзи, на когото пожелавах най-доброто, превърна живота ми в ад

Ако можех да върна времето назад, бих направила от сина си един истински мъж, а не измамник, който се интересува само от пари.

Днес мога да кажа с увереност, че със собствените си ръце унищожих не само моя живот, а и този на сина ми. Колко жалко, че го разбирам едва сега, когато е невъзможно да поправя злото. Няма да скрия, че сключих брак по сметка. Съпругът ми от много богато семейство и свекърът до края на живота му е подсигурил високоплатена работа, отлични доходи и бързо решение на всеки проблем. Семейството ни притежаваше всичко, което е нужно за охолен живот: няколко къщи, скъпи коли, а летата почивахме в чужбина. Три години след сватбата се роди синът ни Артем. От детството си Артем свикна да задоволяваме капризите му. Решавахме проблемите в детската градина и училището с помощта на пари: плащахме на учителите, заплащахме за добри оценки, купихме и място в престижен университет. Хората се страхуваха от нас, защото знаеха, че сме богати, а богатите могат да направят всичко, което пожелаят, особено срещу бедните.

Живеех единствено заради сина си, опитвах се да изпълнявам всяка негова прищявка, прикривах белите му и го оправдавах в очите на другите. Съпругът ми не ме подкрепяше и твърдеше, че отглеждам жестоко морално чудовище, което мисли, че проблемите в живота се решават с помощта на пари. Бях обидена от думите му, вдигах скандали и крещях, че той не е добър баща, щом не може да осигури на сина си достойно бъдеще. На 20 години Артем вече имаше няколко луксозни коли, собствено жилище, банкова сметка и пълна свобода на избор за развлечения и удобства. Разбира се, за охолния му живот плащаше баща му. Една вечер полицията арестува сина ми, защото под влиянието на наркотици, беше пребил свой приятел в известен нощен клуб. Отново го измъкнахме от правосъдието, оказвайки натиск върху правилните хора.

Животът ни се преобърна на 180 градуса. С мъжа ми постоянно се карахме и всеки от нас обвиняваше другия за провала на Артем. В крайна сметка съпругът ми ме напусна заради друга жена, но преди това блокира банковите ни сметки, оправдавайки се, че така синът ни ще стане истински мъж. Той си тръгна, а аз останах сама с чудовището на име Артем. От този ден бях подложена на всекидневен тормоз: синът ми периодично ме биеше, заплашваше ме с оръжие, крадеше ми парите, за да си купува наркотици. Мълчаливо търпях, осъзнавайки, че не мога да направя нищо, защото той е мое дете. Сега човекът, от когото най-много се страхувам, е от моята плът и кръв. Бебето ми - скъпият ми Артем. Онзи, когото боготворях. Онзи, на когото пожелавах най-доброто, превърна живота ми в кошмар. Не знам какво ще се случи по-нататък, но знам едно нещо, ако можеше да върна времето назад, щях да направя истински мъж от моя син, а не измамник, насилник и наркоман.