От детството си научих да поставям на първо място любовта

Спомням си, че когато бях малка, у дома никога не са липсвали пари. Това, което липсваше, беше нежността и близостта. Родителите ми вярваха, че за едно дете е добре да има финансова стабилност, но забравяха най-важното - любовта. Израснах в добронамерено, да не кажа богато семейство и вероятно като цяло чувствах, че никога не съм имала нужда от нещо в живота. Притежавахме огромна вила с десет стаи, собствен басейн и голяма градина, а мама и татко бяха наели служители, които се занимаваха с готвене и градинарство. Аз самата имах най-хубавите дрехи, най-хубавата училищна чанта, но истината е, че зад фината фасада се чувствах самотна и необичана.

Няма да кажа, че мама и татко някога са били лоши към мен, защото не беше така. Те обаче бяха хладни и незаинтересовани. В техните очи парите те правеха щастлив и доволен и забравяха най-важната част от родителството - нежността, близостта, любовта. В детството ми присъстваха само бавачките. Татко беше успешен предприемач, чиито бизнес обхващаше половината страна прекарваше повече време в пътувания, отколкото вкъщи. Мама от своя страна имаше много различни благотворителни проекти, в които се включваше, така че и тя често отсъстваше. Понякога, когато бях дете, я молих да остане с мен. Исках да правим някои неща заедно, само тя и аз.

Да отидем на кино, да гледаме филм вкъщи на дивана, споделяйки купа чипс. Но красивата, мразовита Лола никога нямаше време. Ако исках да се науча да пека кекс, просто молих прислужницата. И ако исках да гледам филм, просто си го пусках. Като ученичка нямах много приятели. Бях сама в училище, не защото ме тормозеха или страняха, а защото се отдръпнах. От една страна не бях свикнала да оспорват мнението ми, а от друга майка ми винаги ми е казвала да не прекарвам прекалено много време с тях.

Тя никога не обясни защо, но аз знаех, че не са достатъчно добри за мен. Ето защо тя и татко решиха, че след 8 клас ще ме запишат в частно училище. Училището се намираше в другия край на страната и през семестърите изобщо не виждах мама и татко. Това обаче не ме притесняваше. Понякога се събирах със съученичките си, но никога не станахме близки приятелки. Мечтаех да бъда свободна и да живея така, както аз искам. Истината е, че се чувствах като странна птица, която няма свое гнездо.

Следва продължение: