От завист към богатите, сега съм с няколко кредита

Нямам представа как да изляза от положението, в което се намирам. Факт е, че имам няколко кредита и сега не знам как и с какво да ги платя. И всичко това, защото по природа съм много завистлив човек. Знам, че това не е добре и, че завистта е за слабите, но не мога да направя нищо за себе си!

Доколкото си спомням, винаги съм била жертва на завистта. В детската градина завиждах на онези момичета, които имаха красиви рокли и още по-красиви майки. Болеше ме, че моята майка работи като чистачка и далеч не е красива. В училище злобата продължи да ме измъчва и най-често завиждах на съученичките си с много обожатели. Аз също исках да бъда красива, но уви, природата не само че не ме е надарила с някакви по-особени качества, а дори се е подиграла с мен...

Преценете сами: дребна съм, мургава, с малки очи, и към всичко това прибавете и криви крака. За щастие с новите процедури успях да си избеля лицето и да си изруся косата. Ако вероятно си мислете, че с подобна външност никой не би се омъжил за мен, ще сгрешите. Омъжих се, макар и не за дълго. Бях на 28 години, току-що завършила университета, работех и имах собствено жилище, когато се влюбих в Данчо. Накратко, няколко месеца по-късно се омъжих за този паразит. В моя защита ще кажа, че първоначално не подозирах, че е мързелив, но след като измина една година, а съпругът ми продължаваше да лежи от сутрин до вечер на дивана, нервите ми не издържаха. Събрах му багажа и скапана от умора, му казах: " Махай се от дивана и от апартамента ми, паразит!" И знаете ли какво ми заяви той: "Аз сам ще си тръгна. Ти бъди благодарна, че все пак намери кой да те вземе за жена." Като цяло, арогантен тип излезе. Изхвърлих го от дома си с рев и се заклех, че от сега нататък ще живея само за себе си.

Имах собствено жилище, добра работа и заплатата ми не беше лоша. Можех да живея нормално, ако завистта ми не се обади отново. Някъде по това време изтеглих първия си заем, за да си купя кола. И всичко това, защото завиждах на богатата си съседка, която не спираше да ми се хвали с новото си BMW. Честно казано, сън не ме улавяше от злоба. Мислех си, защо тя да има, а аз не?

Следва продължение: