Плаках от безсилие, когато мама умираше в ръцете ми

Миналата година беше много трудна за мен. Работих като мениджър в строителна фирма. Започнах като обикновен служител, но след време ме повишиха. Заемайки ръководна позиция с добра заплата, реших, че мога да се отпусна и да се насладя на живота. По-късно се оказа, че офисът има големи проблеми - практически цялата документация беше невярна и от няколко месеца компанията работеше на загуба. В допълнение към това се разбра, че в кантората са се извършвали различни видове измами, които бяха открити, след като заех ръководна позиция. Заради разкритите нарушения бе образувано наказателно дело. Всички колеги бяха уволнени, а мен редовно ме викаха на разпити в полицията.

За да докажа невинността си и избегна затвора, се наложи да платя огромна сума за добър адвокат. Всеки път, когато водех сина си на училище, си мислех, че може вечерта да не се видим, защото имаше вероятност при разпитите да ме задържат. Опитах се да намеря работа в друга фирма, но навсякъде ми отказваха. Не можах да измисля нещо по-добро и започнах работа в таксиметрова служба. В началото ми беше трудно, особено щом се налагаше да возя приятели. Това е най-трудната година в живота ми. Последният удар за мен беше смъртта на мама. Пред очите ми е все още онази страшен ден...

Цял ден двете чистехме къщата и си говорехме на различни теми. Когато седнахме да вечеряме, мама каза, че не се чувства добре, и иска да легне. Малко по-късно й прилоша и припадна. Докато брат ми разговаряше с Бърза помощ, аз я стисках за ръката, умолявайки Бог да й помогне. Но молитвите не помогнаха и след 15 минути тя почина. Често сънувам момента, в който майка ми припадна. Убедена съм, че вината за смъртта й е моя. Споделях с нея всичко, което ми се случваше и тя, както всеки загрижен родител възприемаше проблемите ми от сърце. Никога няма да си простя, че заради мен мама почина. Съсипана съм.