Потресаващият разказ на една учителка: Госпожо, днес ухаете като моята майка

Работя като учителка и още през първия си работен ден изрекох една голяма лъжа. Но това го правят и другите учители. Излъгах възпитаниците си, че обичам всичките еднакво. В класа ми имаше едно момче, което винаги стоеше на първия чин. Казваше се Марко и ми правеше впечатление, че идва на училище некъпан и с мръсни дрехи. От време на време момчето не спазваше дисциплината, затова му пишех големи единици в бележника. В нашето училище всички възпитатели бяхме задължени в края на учебната година, преди да напишем оценка за всеки ученик, да прочетем мнението на учителите от предходните години. Оставих доклада на Марко последен, но когато все пак го прочетох, бях силно изненадана.

В доклада за първи клас пишеше следното: "Марко е умно дете и често ни разсмива. Интелигентен е и добре възпитан. Истинско удоволствие е да се работи с него. За втори клас: "Марко е отличен ученик, всички го обичат, но за нещастие майка му е тежко болна." " За трети клас: " Марко трудно понесе смъртта на майка си. Труди се, колкото може, но баща му не се интересува достатъчно от него. Ако нещо не се промени в бъдеще, в поведението му ще има неприятен обрат." В четвърти клас: " Марко се затвори в себе си и не проявява интерес към уроците. Няма много приятели и понякога спи в час."

Сега вече знаех истината за странното поведение на възпитаника си. Още по-лошо стана, когато за Коледа моите ученици ми подариха красиви подаръци, опаковани в луксозна хартия, само подаръкът на Марко беше увит в обикновена хартия. Отворих го и отвътре се показаха най-обикновено герданче и полупразен парфюм. Децата подигравателно се смееха на Марко, но аз съвсем спокойно казах, че герданчето е прекрасно и веднага го сложих на врата си, а после се пръснах с парфюма. Когато всички деца си тръгнаха, Марко остана последен в класната стая. Детето се приближи към мен, погледна ме и каза: "Г-жо Нада, днес ухаете като моята майка." Трогната от нежните му думи, от очите ми се стекоха сълзи. От този ден започнах да посвещавам повече време на Марко. Усилено работих с него и той напредваше. В края на учебната година Марко стана един от най-добрите ученици в класа.

На другата година получих бележка от него, в която пишеше, че аз все още съм най-добрата учителка, който е имал в живота си. Изминаха шест години и един ден отново получих писмо, в което бившият ми възпитаник споделяше, че е завършил гимназия и е първенец на целия випуск, но така и не е срещнал учител като мен.

След четири години дойде и писмото с новината, че е завършил университета, без да забрави да добави, че аз все още съм най-добрата. Но това не е краят на историята. Няколко години по-късно Марко ми написа, че баща му е починал и ме канеше да заема мястото на родителите му на предстоящата му сватба. Приех, без да се замислям. За сватбения ден сложих онова герданче, което Марко ми подари преди много години и специално се напръсках с парфюма. На сватбата, пред всички гости, Марко ме прегърна и тържествено заяви: " Благодаря ви, че повярвахте в мен. Благодаря ви, че ми позволихте да се почувствам специален, за да мога да постигна нещо в живота си. "

Източник и снимка: интернет