Предсмъртната клетва на мама

Мама е починала, когато съм била едва на две години и за съжаление нищо не си спомням за нея. Година след смъртта й татко се оженил повторно. Двамата често се караха, но тъй като тя му роди син, никой не се осмели да поиска развод от другия. С раждането на брат ми практически спрях да съществувам за тях. Веднъж обаче се случи нещо неочаквано. Вече бях на 11 години, когато една нощ сънувах покойната си майка. През деня баща ми ме наби за пореден път. Докато ме пребиваше, го чувах да крещи колко много ме мрази. Мащехата ми ни наблюдаваше спокойно и от време на време наливаше масло в огъня. Успях да се измъкна от юмруците му и се затворих в стаята си. Заспала съм, обляна в сълзи.

И тогава ми си присъни, че съм на някакво странно място и една красива жена дойде да ме посрещне. Прегърна ме, а после нежно ме погали по главата. В съня си осъзнах, че непознатата е мама. Преди да се разделим, тя ми прошепна тихо в ухото: " Мила, много те обичам. Кажи на баща си, че ще изпълня обещанието си." После си тръгна, а аз се събудих. Когато разказах на татко за мистериозното си видение, лицето му пребледня като на смъртник. Не каза нищо, обърна се и напусна стаята. Вечерта се напи, на другия ден - също. Цяла седмица баща ми се наливаше с алкохол. После изведнъж изчезна. Открихме го късно: беше сложил край на живота си.

След самоубийството му заживях с баба и дядо - родителите на починалата ми майка. Изминаха няколко години. Наскоро баба ми разказа драматичната история на семейството ми: " Баща ти пиеше много и пребиваше майка ти зверски. Истината е, че тя почина след един побой. Умирайки, дъщеря ни се закле, че ако някога малтретира и теб, ще вземе душата му на онзи свят. Майка ти спази клетвата си." Оттогава често посещавам гроба на мама. Говоря й, галя снимката, грижа се за цветята. Гробът на баща ми е пуст и занемарен. Кракът ми не е стъпвал там след самоубийството му, а и мащехата ми скоро го забрави. Той си плати за греховете така, както заслужава.