Прехвърлих жилището си на дъщеря ми и се оказах бездомна

Аз съм възрастна жена и доскоро живеех с дъщеря си. Съпругът ми отдавна напусна семейството ни и не взе никакво участие в отглеждането на детето. Но преди две години Катя се омъжи за свой бивш съученик и го доведе да живее у дома. Известно време след сватбата им, получих проблеми със сърцето и уплашена, че мога внезапно да почина, реших да прехвърля жилището на името на дъщеря ми. Веднага след като Катя стана собственик на къщата, започна да ме упреква и укорява, че непрекъснато ги безпокоя. А аз съм кротък човек и никога не съм вземала отношение в личния им живот. Един ден, когато се прибрах от магазина, намерих багажа си пред вратата и бележка, в която кратко пишеше: "Ти вече не живееш тук!".

С цената на много труд и лишения успях да купя апартамента, от който дъщеря ми безжалостно ме изхвърли на улицата. Това ли е нейната благодарност за годините любов и грижи? От глупост се оказах бездомна. Оттогава нощувам при различни приятелки. Опитвам се да се върна у дома, но Катя и мъжът й са сменили ключалката. Не исках такава старост, надявах се, че дъщеря ми ще бъде моята опора и подкрепа. Никога не съм си представяла, че на тази възраст практически ще живея на улицата. Да, имам много приятели, но не мога до края на живота си да нощувам у тях. Те си имат свои семейства, а аз съм чужд човек. Катя и съпругът й не ме допускат до прага на жилището ми. Щом ме видят, бързат да хлопнат вратата под носа ми. През деня стоя на една скамейка в парка, а нощем търся подслон при приятелки. Отчаяна съм и не виждам смисъл да продължа жалкото си съществуване.