Брой 49 03.XII-09.XII. 2019

Разтърсващи драми: ​Греховна страст ме предаде

Презират ме и децата, и родителите ми

Години наред мислех, че любовта е топлото чувство между нас със съпруга ми Недко, а страстта е желанието му да ме люби. До онази юлска вечер през 2013-а, когато той доведе на гости колегата си. Недко ми беше говорил доста за него. Бил 30-годишен ерген, самотник и особняк, но пък работяга, на когото можело да се разчита.

Никога няма да забравя погледа, с който ме прониза още с влизането си. Усетих болка в сърцето си и същевременно сладка тръпка. Такова смущаващо чувство не бях изпитвала дотогава. Бях на 42, улегнала жена, вярна съпруга и всеотдайна майка на син на 13 и дъщеря на 17 г. Цяла нощ не мигнах, следващите два дни образът му не излизаше от главата ми, а когато на третия ми се обади и ме покани на кафе, се затичах като влюбена гимназистка на първа среща.

Бях като дрогирана, като омагьосана, дори вродената ми свенливост отстъпи пред чара му и не се поколебах да отида в дома му и да му се отдам. А това, което изпитах, докато се любехме, не се описва с думи. Летях не на седмото небе, а в космоса. Никога не съм предполагала, че сексът може да те изкара от равновесие и да забравиш за ангажиментите си към семейството и близките, и за приоритетите си в живота.

За себе си мога да определя връзката ни с две думи: луда любов и страст. За него - вече не знам. Вероятно ме е желаел като забранен плод, който ти се услажда, щом го откраднеш. А може и да е бил влюбен, само че да е от онази порода хора, за които любовта е като летен грип – връхлетява те изведнъж, омаломощава те, но премине ли, го забравяш. Може би ако Недко не ни бе хванал, както се казва, на калъп в дома на любовника ми, тръпката ни щеше да отмине, а можеше и Камен да ме зареже, тичайки след друга. За това мога само да гадая.

Истината е, че някой беше разбрал за връзката ни, съобщил е на мъжа ми, той ни е проследил и ако не бяхме му отворили вратата, щеше да я разбие и да стане голям скандал. Не че иначе се размина. Недко нахлу в жилището на Камен, двамата се сбиха жестоко, аз - едва успяла да се облека - се намесих и изядох немалко бой, но успях да ги разтърва. Мъжът ми ме награби като чувал с картофи, смъкна ме с асансьора, набута ме в колата, която заключи, и ме стовари у нас. Там разказа всичко на дъщерята и сина, те ме гледаха с омраза няколко минути и избягаха в стаите си. Недко ми даде срок половин час, за да си прибера багажа и да изчезна завинаги от очите му, а в това време се обади на родителите ми и крещейки, им обясни с каква долна развратница е живял под един покрив. Грабнах слушалката от ръцете му, чух гласа на баща си и преди да кажа, че ще отида при тях и ще им обясня всичко, той изкрещя: “Върви където искаш и си троши главата! С майка ти повече нямаме дъщеря!“ И затвори.

Спомням си как стоях на автобусната спирка и преглъщах сълзите, за да не правя сеир. Родителите ми се бяха отказали от мен, децата ми ме презряха. Те не можеха да разберат, защо имам любовник, след като мъжът ми не ме е бил или тероризирал психически. Да, не го отричам, но всичко бе спокойно, равно, дните и нощите ми с него си приличаха като рисувани по шаблон. А Камен ме разтърси и ми показа що е любов и страст. И тъй като продължавах да го обичам и желая лудо, пък и нямах изход, отидох при него. Признавам, прие ме с отворени обятия, помоли да забравим миналото и да сложим ново начало в общия ни живот.

Разводът с Недко мина бързо, не се видяхме, адвокатите ни свършиха цялата работа. Без колебание подписах споразумение, че се отказвам от всичко, в което имах дял, и все се надявах, че децата и родителите ми ще ми простят. Не се получи. Всеки опит да се свържа с нашите завършваше с мълчаливо затваряне на слушалката, а срещата с дъщеря ми в училищния двор изби желанието ми да видя и сина. Когато се опитах да я заговоря, се отдръпна рязко и изсъска в лицето ми: “Разкарай се от живота ни! Нямаме нужда от майка развратница!“ Да беше ме заплюла или ударила шамар, нямаше толкова да ме заболи.

Така Камен се оказа за мен всичко: любов, опора, пристан, спасение, надежда!

За съжаление само една година бе достатъчна, за да ми се насити. Може би вече бе сигурен, че съм изцяло негова, и я нямаше тръпката на забранената любов или някоя по-млада прелъстителка го беше омаяла, не знам. Но бях сигурна, защото в поведението на любимия си виждах самата себе си, когато изневерявах на съпруга си – гузна, лъжех, отбягвах го, търсех поводи да се скараме, за да не правим секс.

Една вечер след поредна дребна разправия реших да провокирам Камен и подхвърлих, че може би връзката ни се е изчерпала и е време да се разделим. За мой ужас той призна, че е влюбен, подчерта – за първи път в живота си толкова дълбоко, но не смеел да ми каже. Ще спра дотук, защото споменът за признанието му, раздялата ни и последвалите дни и седмици, ме карат отново да се разплача. А искам да довърша изповедта си, тъй като трябва да споделя още нещо, което напоследък терзае душата ми и ме кара да се срамувам.

Сутринта, след като напуснах жилището на Камен – бездомна, безнадеждна и подута от рев, разказах драмата си на колежката Магда, която единствено чувствам по-близка. Тя е вдовица, дъщеря й е омъжена в Белгия, сама е и с радост ми предложи да ме приюти в дома си. След седмица гостуване с много уговорки и сълзи от моя страна се разбрахме да й плащам макар и символичен наем, а месец по-късно започнахме да делим парите и за прехраната. Постепенно наранената ми душа намери покой. Усещах, че с присъствието си й помагам да преодолее самотата, а тя с добротата си лекуваше разбитото ми сърце. Защото без нея сигурно щях да умра. Това, че любимият ми ме заряза, с времето може би ще го преодолея. Но аз пропуснах абитуриентската вечер на дъщеря ми, приемането на сина ми в елитна езикова гимназия и миговете да съм до остаряващите си родители. Вкопчила съм се в Магда, която ми дава онова, което сама пропилях. Но от няколко месеца около нея се е завъртял един мъж, също вдовец, който живее заедно със сина и снаха си. Ухажва я, кани я на кафе и ресторант, тя се шегува, че не било нищо сериозно, но аз усещам, че й е приятно. А той напира и все повтаря, че най-сетне е намерил сродна душа. Ако Магда се поддаде на ухажванията му и се съберат, тоест прибере го в дома си, аз ще съм излишна. Тогава наистина освен презряна от децата и родителите си ще се окажа и на улицата. Страхувам се и се моля това да не се случи и в същото време се срамувам от помислите си.

Живея ден за ден и се опитвам да не мисля за бъдещето. И да мисля, полза няма.

Албена

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Мнозина ще почувстват скука и недоволство от текущата си работа. Старайте се да не сте разсеяни, защото това може да ви създаде проблеми. Пазете се да не изгубите важна информация. Бъдете внимателни със своя нрав и не се дразнете от нищо. Отношенията с колегите и особено с шефовете могат да с...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи