Приятелката ми се възползва от добротата ми, за да живее на гърба ми

Казват, че истинските приятели се познават в беда, затова не се поколебах да се притека на помощ, когато приятелката ми Мима ме попита дали може да се нанесе при мен с малката си дъщеря. С нея се познаваме от деца и до онзи момент никога не бе ме разочаровала. Притеснявах се за нея. Мими беше безработна, изгониха я от квартирата й, а и нямаше семейство, към което да се обърне. Помогнах й да опакова багажа си и после заедно преместихме вещите й в моя апартамент, където живеех сама. "Какво бих правила без теб?" - с тъга отрони приятелката ми, докато вечеряхме в дневната. Поглеждайки я скришом, изпитах дълбоко състрадание. Мими изглеждаше толкова уморена и отчаяна.

Измина един месец. Когато се прибирах от работа, намирах жилището си в безпорядък. Играчките на малката Вили бяха разхвърляни навсякъде, а в кухнята цареше хаос. Вечеря нямаше. Мими лежеше на дивана и двете с дъщеря си гледаха телевизия. Дразних се, защото докато нямаше работа, приятелката ми можеше да помогне. Не съм конфликтна личност и си премълчавах. Мими не допринасяше за нищо в домакинството, не плащаше своята част от сметките за ток и вода, но играеше на лотарията, купуваше си цигари и играчки за Вили. Времето минаваше, а положението не се променяше.

Проклинах щедростта си и страха от конфликти, тъй като дълбоко в себе си усещах, че приятелката ми се възползва от мен. Не можах да разбера защо е толкова пасивна. Не искаше ли да оправи живота си? Може би още щях да я нося на гърба си, ако един ден майка ми не избухна: " Кога ще спреш да издържаш тази лентяйка? Разбери, че така не й помагаш, напротив, вредиш й." Колкото и да ми беше неприятно, осъзнах, че мама казва истината. Същата вечер заявих на Мими, че се налага в най-кратък срок да си намери квартира.

Няколко дни по-късно гостенката ми използва момента, че съм на работа и се изнесе тайно, без дори да ме предупреди. Бях толкова обидена от липсата й на благодарност, че месеци наред не я потърсих. Неотдавна Мими ми се обади и радостно ми съобщи, че е започнала работа като учителка. Тя и Вили били много щастливи в новото си жилище. "Сега осъзнавам, че имах нужда от онзи ритник в дупето, който получих от теб", смеейки се, призна приятелката ми. Днес сме в добри отношения, но не е същото като преди. Въпреки това не съжалявам за отчуждението ни, защото знам, че и двете научихме нещо и със сигурност й помогнах да продължи пътя си напред.