Пропуснах детството на децата си

Докато децата ми растяха, със съпруга ми работихме много усилено. Днес осъзнавам, че не съм била добър родител и това за съжаление допринесе синът ми да провали живота си.

Когато станах майка, с мъжа ми бяха изцяло отдадени на кариерата си. Аз в рекламната индустрия, а той като юрист. Никой от нас не искаше да отдели времето, от което се нуждае едно малко дете. Днес не разбирам как сме решили, че всичко ще бъде идеално. Първо се роди Ана, а две години по-късно и малкият й брат Даниел. Разбира се, ние бяхме най-щастливите родители на света, но в същото време обръщахме внимание само на собствените си нужди и не виждахме от какво най-много се нуждаят нашите деца, а именно - спокойствие и тишина с родителите си. Вместо това постоянно им наемахме бавачки. Въпреки че нито майка ми, нито свекървата живееха наблизо,и двете се опитваха поне веднъж месечно да им помагат.

С мъжа ми работихме усилено и често закъснявахме да приберем децата навреме от детската градина. През един определен период ръководех собствена рекламна агенция с четирима служители, а по-късно работех и извънредно. Това беше в края на деветдесетте. В моята индустрия работата беше по-скоро начин на живот, отколкото просто работа. Като жени много от нас полагаха допълнителни грижи, за да покажем, че не сме по-лоши от всеки мъж. Отпускът по бащинство не беше позволен както сега и съпругът ми също не можеше да ми помага. Децата пораснаха. На няколко пъти те ни подхвърляха, че винаги предпочитаме работата си пред тях и обикновено аз бях тази, която получаваше повече критика.

И двамата виждаха, че майките на техните приятели бяха у дома, четяха им приказки или им помагаха с домашните. В домовете на другите хора ухаеше както на прясно изпечени кифлички, така и на домашно приготвени кюфтета, докато самите те твърде често трябваше да ядат готова замразена храна, размразена в микровълновата. Ана беше по-оправна и се справяше сама, но Даниел беше пълна нейна противоположност и се нуждаеше от много повече грижи. Той беше едва на четиринадесет години, когато една съботна вечер полицията се обади и ни съобщи, че са го открили пиян в колата ни. Освен че бе злоупотребил с алкохола, той се беше окъпал и във фонтана в центъра на града. Нито аз, нито съпругът ми подозирахме за нощните му подвизи. И двамата знаехме, че ще гледа филм в къщата на приятел...

Следва продължение: