Прости ми, Ивана!

Роден съм в малък градове, но след гимназията, се преместих в столицата. Имам брат с няколко години по-възрастен от мен. Преди време той замина за чужбина, ожени се и остана да живее там. Няколко месеца преди да завърша университета, баща ми почина от рак на белия дроб. Не виня съдбата за смъртта му - той пиеше и пушеше много, и в крайна сметка плати цената за разгулния си живот. Отиде си от този свят, месец след като научихме за болестта му. По това време имах приятелка Ивана. Много я обичах. Бяхме заедно близо три години. Тя беше до мен в добро и зло. А когато баща ми почина, именно любимата ми вдъхна сили да продължа напред. Майка ми обаче, която е крехка жена, рухна от мъка. Въпреки че татко й създаваше проблеми, мама безкрайно го обичаше.

Самият аз бях на ръба на лудостта и ако оцелях, това е благодарение на Ивана. Тя ме утешаваше и всеки ден идваше у дома да се грижи за болната ми майка. Чичо също ни помагаше, обаждаше се редовно да пита дали сме добре, а аз вярвах, че го прави с добри намерения. Веднъж ме повика в кафенето, за да си поговорим за нещо важно. Когато отидох, той ми каза, че е много притеснен за мен и бъдещето ми... Изведнъж ме погледна сериозно и ме попита знам ли, че Ивана е болна и не може да има деца. От дума на дума чичо ме убеди, че любимата ми умишлено е скрила състоянието си от мен. Прибрах се у дома изнервен. Приятелката ми я нямаше, но в гнева си й изпратих sms, с който я предупреждавах, че слагам край на връзката ни. Сега се срамувам от действията си, но тогава бях млад и зелен. Дълго очаквах Ивана да отговори на съобщението ми, да иска прошка, да плаче. Но не, любимата ми сякаш потъна вдън земя. Изминаха дни, а от нея нямаше никаква следа. Притесних се, че нещо лошо й се е случило, но бях прекалено горд, за да я потърся. Мина много време, години... Така и не разбрах нищо повече за Ивана. Надявах се да я срещна някъде случайно, умишлено висях в нейния квартал, ала напразно.

Днес съм женен и имам две дъщери. Предстои ми развод, защото съпругата ми разбра, че още съм влюбен в бившата си приятелка. С чичо ми също съм скаран. Оказа се, че той е алчен човек, който иска да ми заграби имотите. Не знам как успя да завърти главата на майка ми, но тя му завеща старата ни къща. Преди месец най-накрая открих Ивана. Докато стоях пред компютъра, ми мина през ум да напиша името й в Google. Секунди по-късно се появиха няколко профила във Facebook. Внимателно ги разгледах и тогава я видях. Беше си същата, само леко остаряла. От снимките разбрах, че има двама сина, а на една от тях се прегръщаше с по-възрастен мъж. Цял ден мислех за нея. И цяла нощ. Не можах да мигна. На другата сутрин й поисках приятелство. Поне пет минути нямаше никакъв отговор. Имах чувството, че сърцето ми ще изхвъркне от напрежение. Накрая все пак тя прие поканата ми. Написах й съобщение, в което излях болката си от раздялата ни. Стараех се да бъда сърдечен, макар че душата ми плачеше с кървави сълзи.

Оттогава всеки ден си пишем. След известно време Ивана ми разказа какво се е случило, след като е прочела съобщението, което й изпратих. Разочарована и съсипана, любимата ми осъзнала, че е станала жертва на клевета. Болестта й се оказа поредната лъжа на чичо. След раздялата ни снаха ми, с която са добри приятелки, я повикала да живее при тях, в чужбина. Цялото ми семейство е знаело истината, но са я криели от мен. Година по-късно Ивана се омъжила за друг мъж, но въпреки това, така и не успяла да ме забрави, както и аз нея. Все още мисля за предишната ни любов, все още я обичам. И сега, след като се открихме, чувствата ни избухнаха с пълна сила. Жена ми забеляза, че съм се променил. По някакъв начин проникнала в профила ми във Facebook и прочела всичките ми съобщения. Погледнато реално, физически не й изневерявам, но тя иска развод. Близките ми ме съветват да изгоня Ивана от живота си, и да я блокирам в социалните мрежи. Сърцето ми обаче казва да си купя билет и да замина при любимата си. Проблемът е, че ако послушам зова на любовта, ще загубя завинаги децата си. Не знам какво да правя и кой път да хвана...