Здравейте! Всеки ден чета вашия сайт и много ми допадат историите, които публикувате. Но днес, мили читатели, искам и аз да споделя с вас своята лична драма, която не ми дава покой от цели две години.

Многодетен баща съм и с жена ми в момента очакваме четвърто дете. Когато се ожених за Катя, бях влюбен в нея с цялото си сърце, въпреки че знаех за склонността й към алкохола.

Има хора, на които съдбата поднася всичко на тепсия, но има и такива, които се борят за правото си да съществуват на тази земя. Роден съм в многодетно семейство. Израснах с трите си по-големи сестри в малка къща, приличаща по-скоро на барака, отколкото на дом. Баща ми беше алкохолик, но от кротките. Щом прекалеше с виното, обичаше да философства и да ни поучава. След втората чаша започваше да бърбори неразбираемо и да се нарича велик. По-зле от него беше майка ми. Така и не успях да я свържа с онези майки, които протягат ръце към децата си, а те бързат да се сгушат в нежните им обятия. Не помня някога да съм я виждал да върши домакинска работа. Със сестрите ми хапвахме каквото намерим, а къщата ни тънеше в мръсотия. По това време майка ми обикаляше града и крадеше на дребно.

Чета внимателно вашите статии и исках да ви разкажа и моята история. Разбира се, както много хора, така и аз не очаквах, че може да ми се случи нещо лошо. Всичко в живота ми беше идеално: семейство, работа, любящ съпруг, приятелки. И всичко се срути за броени дни.

В родилния дом прекарах четири дни. А на петия ни изписаха. Прибирайки се в празния апартамент, на вратата ме посрещна некрологът на мама.