След нервно пътуване предпазливо сядам до леглото на мама. Наум упреквам щадящия ме брат, скрил за усложненото й състояние, но тъй като умея както нея да давам надежда, зная, че той ще ми позволи и сега да го направя.

Преди една година почина баща ми. За мен това беше най-трудният период в живота ми. Изпаднах в депресия, заключих се в апартамента и дни наред не допусках никой до себе си.

Много съм отчаяна и реших да споделя с вас моята лична драма. Намирам се на кръстопът и съм на прага да получа нервен срив. Омъжена съм от 12 години. С приятеля ми излизахме от шест месеца, когато той изведнъж ми предложи брак.

Преди години обичах съпруга си до лудост. Току-що бях завършила гимназия, когато срещнах Юли. До ден днешен си спомням всичко, сякаш беше вчера: блясъка в очите му, подаръците, с които ме отрупваше, първата изгаряща целувка.

През 10-те години, в които със съпруга ми Дани бяхме заедно, моята роля предимно беше на домакиня. Нямам висше образование и напълно зависих от мъжа си, който обичаше да бъде моят "герой".