Знаех какво е щастие до деня, в който не родих мъртво дете. Със съпруга ми бяхме смачкани от мъка. Известно време след това реших да се избавя от всичко, което ми напомняше за трагедията.

Хората са зверове. Жестоки и безсърдечни същества, които обещават нежност и любов, но вместо това ти стъпкват сърцето в калта и унищожават мечтите ти. В днешно време сме свикнали да се влюбваме в красиви думи, без да познаваме напълно душата на онзи, който ни ги казва. Градим въздушни кули, чиито основи са лъжа, измама и безчестие.
Казвам се Ваня, на 26 години, родом от провинцията. Когато тази история се случи, бях едва на 23, прекалено незряла и неопитна, за да знам, че не всяко "желая те", означава "обичам те".

Беше ми лесно да си обещая, че това е краят и никога повече няма да позволя на този мъж да ме нарани отново. Но беше много трудно да го изпълня. Дълги години бях една от онези, които знаят за живота хиляди важни подробности, ала не знаят как да оправят бъркотията в своя. Той беше голямата ми любов - онази, която те кара да вършиш безброй глупости.
С Лазар се запознахме на един фестивал на самодейните театри. Той участваше в спектакъл, а аз бях сред организаторите. Играта му ме завладя, сграбчи ме за сърцето, накара ме да загубя ума си по него – сякаш бях малко дете, което стои пред сергия с лакомства. Тогава не знаех, че е толкова добър актьор не само на сцената, а и в живота. Трогната до сълзи, му изпратих стотици въздушни целувки, които той прие със снизхождение.

Пиша това писмо, защото съм дълбоко огорчена от снаха си. Не искам, разбира се, да вадя кирливите ризи на близките ми, просто имам нужда да излея болката си пред хора, които ще ме разберат.

Тази история се случи преди няколко години, но промени завинаги живота ми. Беше няколко дни преди Коледа. Една вечер реших да направя млечен десерт за семейството ми, но видях, че млякото ми е свършило.