Тази история се случи с моите съседи. Години наред наблюдавах драмата на нещастното семейство, без да мога да им помогна. Но нека започна отначало. Нора и Митко се оженили рано, едва на двадесет години.

Преди една година се разведох със съпруга си. Инициативата за развода беше моя. Не сме си изневерявали, не сме се мамели, но бракът ни се оказа несполучлив.

И да искам да повторя грешката си, вече нямам това време. Но разбрах едно – човек трябва първо да обмисля действията си и чак след това да върши безумия, такива, каквито аз допуснах.

Преди две години със сина ми се преместихме да живеем в града. Отдавна копнеех да напусна селото, но семейните вериги не ми позволяваха да превърна мечтата си в реалност.

Когато с Катя се сгодихме, всички приятели ни завиждаха и ни смятаха за перфектната двойка. Хората, които бяха свидетели на любовта ни твърдяха, че сме родени един за друг.