Историята, която искам да ви разкажа, се случи с моите близки приятели Максим и Наталия. Когато преди седем години се ожениха, двамата бяха лудо влюбени един в друг.

Родена съм и възпитана в най-обикновено семейство. Имам по-голяма сестра Юлия, но за беда, тя е била желано дете, докато аз съм плод на случайността. Винаги съм била пренебрегвана във всяко едно отношение.

Тази история се случи преди много години. Времената бяха тежки и трудни за всички. Майка ми работеше в завода, но от месеци не беше получавала заплата. Хранехме се с овесена каша и картофи, които баба ни носеше от село. За друго нямахме пари.

Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому. Баща ми почина, когато бях на пет години. Майка ми не работеше и живеехме с пенсията, която ми се полагаше като сирак.

Стоях и внимателно наблюдавах жената срещу мен. Можех да почувствам как бие сърцето й. Усещах притеснението й, виждах, че се задъхва и капчици пот избиваха по челото й. Изглеждаше притеснена. Но в един момент си пое дъх, изкашля се, после сякаш събра цялата си сила и колебливо изрече: "Кали?" Кимнах с глава и секунда след това се сгуших в широко отворените й обятия. Колко топла и уютна беше прегръдката й. Цели 15 години чаках този момент и копнеех да прегърна родната си майка...