Веднъж, още като ученичка, защитих едно малко момченце от братовчедка си Невена. Тя се нацупи и ме наклевети на баща си. Такава си беше - лоша, глезена, отмъстителна. Смъртта на майка й наистина я шокира, но баща й я направи абсолютна лигла. Не мина много време и той ме причака в училищния двор, притисна ме до стената и започна да ме заплашва: да внимавам с дъщеря му, разрева ли я пак, скъпо ще ми излезе. Не викаше, съскаше в ухото ми, за да не привлича зяпачи. В първия миг, в който ме пусна, го блъснах и хукнах. Не казах нищо на нашите, но няколко дни не бях на себе си от преживения ужас.

Бях само 11 години, когато за първи път родният ми баща ме изнасили. Събори ме на пода на земята и там, на студения под, отне девственността ми. Тогава загубих и своята детска невинност... Много пъти го умолявах да не ми причинява това, но той ме заплашваше, че ще убие братята и сестрите ми, ако продължа да му се противопоставям.

Мама ме е родила в доста зряла възраст. Аз й бях първото и единствено дете. Мама беше работохолик, а след раждането ми, желанието й да работи станало още по-голямо. Понякога работеше дни наред, без да си почива. За да ме обезпечи материално, още докато бях в крехка възраст, мама ми откри спестовна сметка.

С покойния ми съпруг бяхме заедно цели 25 години. Не беше лесен животът ни. Отгледах детето си в малка и тясна стаичка и изминаха дълги години, докато успеем да си купим наше жилище. Реших, че най-накрая и на мен ще ми потръгне след толкова премеждия. И двамата бяхме все още млади - аз на 32, той - на 35. Но тогава настъпи кризата и уволниха мъжа ми от работа.

Много често това, което се случва в семейството, остава скрито от погледите на околните. И нерядко смяташ, че твои приятели са перфектната двойка, защото се разбират само с поглед, държат се за ръка, макар от сватбата им да са минали вече двуцифрено число години, и въобще по всичко личи колко много се обичат. Понякога обаче се оказва, че нещата изобщо не са такива, каквито изглеждат отстрани.