Преди няколко години, броени месеци преди да родя, съпругът ми ме напусна. Остави ми известна сума и изчезна с любовницата си. Ето как на 23 години, се оказах самотна майка.

За съжаление невинаги успяваме да направим от децата си достойни членове на обществото. Защо пиша тук? Може би, за да облекча по някакъв начин болката, която раздира душата ми.

Най-лошият период в живота ми започна след развода на родителите ми. По онова време бях едва на шест години, но се наложи всекидневно да се сблъсквам с насилие и тормоз.

Има ли прошка за мен? От няколко месеца си задавам този въпрос и не мога да намеря отговора. С времето все повече се затварям в себе си, отдалечавам се от мъжа си и скоро освен нероденото си дете, ще загубя и брака си.

Беше осем часа сутринта, когато съпругът ми получи поздравителен SMS на телефона си. Тя беше първата, която му изпрати прекрасни пожелания за рождения му ден.