С моята бъдеща съпруга Евгения се запознахме, когато бяхме на 19 години. И за двамата това се оказа любов от пръв поглед. До ден днешен ми е чудно с какво успях да я привлека.

Казвам се Галина, биологична майка на четири деца и приемна майка на пето. Искам да ви разкажа за живота си и за това, за което много хора предпочитат да мълчат.

Моята история не е по-различна от тази на всяка жена, която е станала жертва на измама. Пиша и сълзите ми капят. С Евгени, съпругът ми, сме женени от шест години.Коя

Животът обича да си прави шеги, понякога болезнени и съдбоносни. Срещата ми с Александър приличаше на хлътване в лабиринт – влязох веднъж и после години търсих правилния път, по който да изляза от там. И досега, вече 6 години, няма измъкване. А тази история започна наистина драматично и дори без намек за любов.

Беше топла септемврийска вечер, която можеше да е чудесна, ако изведнъж не открих, че съм си загубила портмонето. В него освен малко пари бяха кредитната карта, личната карта и пропускът за работа. Вкъщи обърнах наопаки чантата и джобовете си – напразно, от портфейла ми нямаше и следа. Хванах се за главата – как ще изкарам до заплата, плюс цялото тичане за нови документи. Накрая се разплаках от безсилие. Бях страшно ядосана на целия свят и когато се звънна на вратата, не се помръднах да отворя. Но звъненето продължи настойчиво. Скочих, без дори да помисля как изглеждам с размазан грим и разрошена коса. Дори не ми хрумна, че може някой да е намерил портфейла ми.

Аз съм на двадесет и една години и все още живея с родителите си. За съжаление връзката ми с мама може да се нарече всичко друго, но не и нормална. Когато бях дете, мислех, че съм осиновена.