Когато преди четири години загубих съпруга си в инцидент с мотоциклет, почувствах, че нямам мотивация да продължа да живея. Емил беше любовта на моя живот; познавахме се от 15-годишна възраст и не знаех дали някога ще преодолея болката.

Аз съм на 25 години, омъжена и със съпруга ми Радослав се готвим да станем родители. На пръв поглед бихме минали за обичайното, нормално семейство, ако не е моята майка!

Тази история се случи с моя брат. Светлин се ожени на 21 години за момиче, което не би могло да се нарече красавица. Прекалено слаба, с остър нос, Ирина често ставаше за присмех на околните.

Неотдавна се навършиха осем години от смъртта на татко. От сутринта слушам как майка ми хълца в съседната стая. Не спира да плаче и да нарежда колко хубаво са живели, как са се обичали и подкрепяли. Едва я издържам. Иска ми се да я хвана за раменете, да я разтърся силно и да изкрещя в лицето й, че заради нейното себелюбие и егоизъм баща ми напусна този свят съсипан. Точно тя не му позволи да бъде щастлив. Манипулираше го и използваше силната му любов и привързаност към мен.

Бях на 7 години, когато родителите ми започнаха ужасно да се карат. Майка ми ругаеше на висок глас, обиждаше татко, наричаше го мръсно нищожество, сипеше върху него грозни и жестоки думи. Тогава за първи път чух да се говори за любовница. Не знаех какво означава това, но усещах, че е нещо лошо и заплашва всички нас. Винаги когато ставаше дума за нея, баща ми мълчеше и не смееше да възрази, защото всеки негов опит за обяснение докарваше на майка ми сълзи и истерия. Така в детската ми душа покълна ненавист към любовницата. Тя беше всичко ужасно. Представях си я като страшните вещици от детските приказки.

Първа част четете тук: