Беше 4 сутринта. Намирах се в къщата на приятел, където с компания се бяхме събрали на купон. Уморена от шумотевицата, излязох на балкона да глътна малко въздух. "Уау! Откъде се взе?" - възкликна някой зад гърба ми.

С Ангел се срещахме три години. Той беше добър човек и правеше всичко възможно, за да ме направи щастлива. Обичах го силно и се надявах някой ден да се омъжа за него.

Здравейте, обръщам се към вас с надеждата, че ще ми помогнете да се справя с тежката ситуация, в която се намирам. Омъжена съм от три години. Бракът ми беше сключен по любов, познавах семейството на бъдещия си съпруг и ми се струваше, че сме подходящи един за друг.

Когато бях по-малка, даже можем да кажем, девойка (което според дъщеря ми съвпада приблизително с времето, когато по земята са ходели динозаври и все още не е имало цветна телевизия), една близка моя роднина в разговор обясни на дъщеря си, на мен и на по-голямата ми сестра, че сега, навлизайки в територията на женствеността, всъщност не е нужно винаги да казваме „да” на момчетата.

Омъжена съм от осем години. Преди сватбата със съпруга ми се срещахме две години, бях лудо влюбена в него и може би затова не забелязах нищо подозрително.