Нищо не предвещаваше мрачните събития, които неочаквано нахлуха в живота ми. Живеехме нормално като повечето хора: работа, дом, семейство, деца, приятели. С Велин, съпругът ми, се разбирахме прекрасно, децата растяха здрави и щастливи, работата ми ме устройваше, дори шефът ми беше разбран човек.

Казват, че този свят се управлява от парите. В днешно време, ако си материално задоволен, можеш да си купиш почти всичко. Казвам почти, защото дори да притежаваш несметни богатства, не можеш да си купиш живот.

Роден съм в заможно семейство. Не знам какво е мизерия, глад и безпаричие, но знам какво е ужасяваща болка да раздира душата ти. Преди няколко години се радвах на всички блага, които човек може да притежава. Имах прекрасна съпруга - обичах я повече от себе си, син на 9 месеца, ръководех фирмата на баща си, а банковата ми сметка позволяваше да живеем в лукс. За съжаление хората сме наивни същества. Смятаме, че с пари можем да си купим и безсмъртие.

Няколко месеца след като родих дъщеря ни, съпругът ми ме напусна. Издръжка не получавах, защото от гордост отказах всякаква помощ от него. Слава Богу, имах наследствено жилище, а мама и татко ми подариха кола.

Здравейте, уважаеми читатели. Искам да ви разкажа как съпругът ми се оказа моят палач. Не знам къде и с какво сгреших, но животът ми е истински ад. С Койчо се запознахме съвсем случайно.

Господи, пази ме от приятелите ми, а от враговете сам ще се пазя. Вероятно се чудите защо съм толкова песимистично настроен. Нека ви разкажа. Със съпругата ми Лора бяхме женени от петнадесет години.