За първи път видях Доника на рождения ден на моя братовчедка. Цяла нощ танцувахме заедно, а на раздяла й обещах отново да се срещнем. Няколко месеца по-късно осъзнах, че съм дълбоко влюбен в нея.

Преди година и половина се случи трагедия, която преобърна живота ми завинаги. Беше студена зимна вечер. Онази нощ бях на рожден ден на мой приятел. Имайки предвид, че съм с кола, избягвах употребата на алкохол.

Цели 20 години живея далеч от семейството си. Постарах се добре да скрия следите си, така че никой от тях да не стигне до мен. Съобщението, че ме търси племенникът ми, буквално ме стисна за гърлото. Не желаех тази среща, нито някоя друга.
Беше студено, валеше сняг, може би и онова момче зъзне навън. Видях го през прозореца – смачкано, никакво, зле облечено. Дали от съжаление, или все пак гласът на кръвта проговори, изпитах състрадание. Наредих да го поканят да влезе. Докато чаках да ни донесат кафе, скришом го огледах - наистина носеше чертите на сестра ми.

С Дара се запознахме в университета. Известно време след дипломирането ни, двамата се оженихме. Обожавах съпругата си с цялото си сърце, но за съжаление, три години по-късно любимата ми загина в автомобилна катастрофа.

Преди три години се разведох със съпруга си. Двамата бяхме заедно от много време, но последните години се превърнаха в истински кошмар. В началото на брака ни Георги се държеше като грижовен и любвеобилен баща и съпруг, носеше ме на ръце и правеше всичко за семейството ни.