Родих, а не знам кой е бащата на детето ми - втора част

Сега разбирам, че беше глупаво решение, но си помислих, че ако забременея, Николай, който уверено напредваше в кариерата, веднага ще ми обърне гръб. Със съпруга ми имахме чудесен интимен живот, затова всеки месец чаках и се надявах да забременея. Но отново нищо. За пореден път, когато се разочаровах, изпаднах в депресия и отидох при любовника си. Тази вечер се любехме без предпазни мерки. Прибирайки се у дома, правех секс и със съпруга ми. Две седмици по-късно забременях. Вместо да се зарадвам, силно се шокирах. Чудех се кой ли е бащата на детето. Дори мислех да направя аборт, но след няколко мъчителни дни реших да родя.

Съпругът ми, разбира се, вярваше, че е от него. Николай поддържаше същото мнение. Само аз не бях уверена. За сметка на това бременността ми се оказа весела: любовникът настояваше за развод, мъжът ми ме придружаваше навсякъде, а аз с цената на милион разбити нерви се опитах да сторя всичко възможно, двамата да не се засекат някъде. Когато Николай отново настоя, че трябва да призная на Пламен изневярата си, се престорих, че изпадам в истерия, дори настоях да извика лекар - уж, че се страхувах от спонтанен аборт. Ужасеният ми любовник се изплаши и в "името на детето", се отказа от намеренията си.

След като родих сина си, ситуацията не се изясни, тъй като Пламен и Николай си приличат визуално. Затова не мога да кажа с точност кой е бащата. Кръвната им група е еднаква. Чудех се дали да не направя ДНК тест, но е много скъп и нямах нужните средства. От деня, в който получих истерия, бившият ми любовник беше изчезнал от хоризонта, но наскоро се срещнахме на детската площадка. От блясъка в очите му разбрах колко е горд и възхитен. Въпреки че исках да му кажа, че детето не е от него, езикът ми не се обърна, защото и самата аз не съм уверена.

Прибирайки се у дома, твърдо реших със семейството ми да се преместим в друг град. Няколко месеца убеждавах мъжа си, че климатът е лош за сина ни. И тъй като отново беше луд по мен и ми вярваше, обеща да се преместим. Днес живеем на ново място, на много километри от любовника ми. Честно да ви кажа, за първи път от четири години въздъхнах спокойно. Надявам се той никога да не ни намери.