Брой 37 10.IX-16.IX. 2019

Разтърсващи драми: ​За да ме затвори в психиатрия

С коктейл ме приспиваше всяка вечер

Не съм от сантименталните жени, които се умиляват от спомените за бащите си и се просълзяват от желание отново, поне за миг, да бъдат малкото момиче на татко. Не изпитвам подобни чувства, макар че имах невероятни родители. Времето, когато прекарвах дните си при тях, в нашата малка закусвалня, сега ми се струва безкрайно далече. Те вложиха душата и енергията си в нея, превърнаха я в уютно квартално заведение, където идваха много хора. След тях аз го поех изцяло. Все така предлагахме вкусна храна, имахме редовни и лоялни клиенти. Аз обичах работата си, не жалех сили, не знаех кога е ден, кога е нощ. Бизнесът вървеше, печелех добри пари, имах приличен живот. Всичко това ми харесваше. Включително и клиентът, който се появи един ден, за да обядва при нас. Очевидно беше доволен, защото остави голям бакшиш. На другия ден отново дойде и след като се нахрани, поиска да говори с управителката, т. е. с мен. Възхити се от отличната кухня и оценката му погали моето самочувствие. А красивите му очи разнежиха сърцето ми.

Година по-късно се оженихме. Слави не беше от богато семейство, нямаше кой знае какво образование, но пък имаше амбиции и смели мечти. Не след дълго той успя да ме убеди, че можем да превърнем приятното квартално заведение в изискан ресторант. Планът му звучеше разумно и с вложения чар Слави не ми остави място за колебание. Разпалено ме убеди, че ще посрещаме повече клиенти, ще предлагаме по-разнообразно меню и ще печелим много повече, ако започнем и да организираме сватби, кръщенета и други семейни и служебни тържества. Енергията му зарази и мен. Приех и за да сбъднем мечтата си, без да се замисля, му поверих всичките си спестявания и отделно изтеглих кредит. Обичах го и му имах пълно доверие.

Шест месеца по-късно тържествено открихме своя семеен ресторант. Стигаше ми само година, за да се уверя колко прав е бил Слави, той е прозорлив мъж с усет, замах и отношение към парите. Станахме известни с гостоприемство, уютна атмосфера и отлична кухня. Работата растеше като лавина и понеже не смогвахме, наехме допълнителен персонал. Изминаха три години. Със съпруга ми се радвахме на успеха си и както апетитът идва с яденето, така и ние правехме планове за второ заведение.

В тази част от живота ни всичко вървеше чудесно, но в личен план бракът ни забуксува. Със Слави отложихме раждането на деца. Решихме първо да си поживеем, да натрупаме авторитет и пари и едва тогава да създаваме наследници. С времето страстта ни се стопи, той започна да изстива към мен. Разговорите ни се въртяха единствено около бизнеса. В един момент бяхме страхотни съдружници, но не и влюбени съпрузи. Въпреки това не ми се искаше да повярвам, че мъжът ми си има любовница. Тя идваше редовно в ресторанта. Отначало с компания, после сама – беше уверена жена със самочувствие. Не усетих веднага, че красивата брюнетка е новото увлечение на Слави. Беше любезен с всички клиентки, затова помислих, че тя е една от тях, а той просто иска да я впечатли. Но осъзнах, че се заблуждавам. Въпреки очевидната свалка не направих скандал, не повдигнах въпрос за изневярата му. Спомних си, че покойният ми баща също имаше няколко забежки, но напълно безобидни. Майка ми казваше, че мъжете обичат от време на време да ловуват. Ето защо и аз реших, че брюнетката е просто увлечение. Днес съжалявам, че сама си затворих очите пред нахлуващото зло.

Като цяло нямам проблеми със здравето, затова и не обърнах внимание на странните симптоми и неразположенията, които зачестиха. На моменти се питах дали не съм забременяла, защото освен другото, станах и много чувствителна. Моментите на еуфория се редуваха с раздразнителност или пълна апатия. Слави ме гледаше съчувствено и загрижено ме убеждаваше, че нервите ми са прекалено опънати, сигурно от преумора, и имам спешна нужда от почивка. Беше толкова нежен и загрижен, че му повярвах. Може би щях да стигна докрай и по негово настояване да постъпя на лечение в болница. Дали съдбата, майка и татко от небето или моят ангел хранител се намеси, не зная. Но дни преди да отида на преглед, уговорен от Слави, се случи нещо важно.

Както всяка вечер, и онази той бързаше да ми приготви лек коктейл, с който да се отпусна след вечеря и да се отправя към спалнята. Докато го бъркаше в кухнята, аз лежах на дивана и едва държах очите си отворени. В този момент чух, че мъжът ми получи съобщение на телефона си и станах да му го занеса, можеше да е спешно. И тогава го видях как пуска някаква таблетка в чашата ми, разклаща я с едната ръка, с другата прибира нещо в джоба си. Спрях се и за секунди осъзнах, че трябва да мълча. Отпуснато и лениво му подадох телефона, взех си чашата и се върнах в хола. Чух го да говори по телефона и през това време излях коктейла в една саксия, оставих само една-две глътки на дъното. Като се появи Слави, вдигнах чашата, казах му, че съм била много жадна и не след дълго се направих, че спя. През нощта прерових дънките му, но нищо не открих. Някъде другаде беше скрил блистера. Следващите дни посветих на това да го намеря и да разбера с какво и защо ме тъпче любимият ми съпруг.

След седмица успях да го издебна – беше ми давал силни успокоителни, които ме превръщаха в парцал. Искал ме е безволева и дезориентирана, за да може да прави с мен каквото поиска. Най-вече да ме убеди, че имам нужда от лечение и да ме затвори в някоя клиника, за да ме отстрани. Аз обаче обърках плановете му, той изгуби търпение и се издъни.

Една вечер си тръгнах по-рано от ресторанта и понеже той не ми позволяваше да шофирам – нали не съм в ред с главата, взех такси. Слави се прибра късно след мен и с него вкъщи влезе ароматът на другата. Носеше го с дрехите и с кожата си. Усетих, че се задушавам. Отворих широко прозорците и поех дълбоко въздух. Мъжът ми измърмори нещо за поздрав, тръшна се на дивана и поиска да говорим - било спешно, не търпяло отлагане. Сериозен и угрижен, ми съобщи, че ресторантът не вървял и трябва да намерим съдружник. Учудих се: толкова клиенти, а фалираме! Е, любовниците са скъпо удоволствие.

Това бе краят на илюзиите и на брака ми. Намерих добър адвокат, подадох молба за развод и за имуществена делба. Въпреки че бяхме разорени, с малкото пари, които взех за частта си, след продажбата на ресторанта, успях да си купя скромно помещение, което превърнах в закусвалня. Като онази, която помня от детството си, когато бях щастлива. За брак не мисля – парен каша духа.

Калина

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Енергията тази седмица е изключително амбициозна за вас, така че се концентрирайте върху кариерата си. Това е прекрасно време за интервю или за стартиране на собствен бизнес. Имате много таланти и способности, така че не позволявайте на никой да ви задържа. Периода ще ви донесе нови цели и на...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи