Съдбата ме наказа жестоко, че отнех живота на нероденото си дете

Загубих девствеността си в 12 клас. Моят първи мъж в живота стана момче от съседната паралелка. Аз бях доброто момиче, а той - лошото момче. Спах с него, най-вероятно, от любопитство, защото за любов не можеше и дума да става. Разбира се, не взехме предпазни мери, тъй като по онова време битуваше митът, че от веднъж не се забременява. За съжаление се оказа, че всичко е възможно. Никога няма да забравя какъв скандал настъпи у дома, когато родителите ми разбраха, че нося дете. Семейството ни беше уважавано и те не можеха да допуснат репутацията им да пострада. В онези дни и през ум не ми мина мисълта, че трябва да се преборя с тях и да запазя бебето си, а и никой не се интересуваше от моето мнение. Бях толкова уплашена, че не се опитах да възразя на родителите си.

Няколко дни по-късно направих аборт. Не искам да ви описвам цялата процедура, но ще кажа, че никога не съм преживявала нещо по-ужасно. Майка ми и баща ми се постараха максимално да прикрият семейния резил. Оттогава изминаха много години, а те все още не могат да ми простят, че съм ги опозорила. За тях нямаше по-щастлив миг, от деня, в който се омъжих и напуснах семейството си завинаги. Но нито те, нито аз предполагах, че ще платя висока цена и съдбата ще ме накаже жестоко за това, че отнех живота на нероденото си дете. След време се омъжих, но не можах да стана майка. Със съпруга ми посетихме различни специалисти, обиколихме всички чудодейни места, ала нищо не ми помогна. Съпругът ми категорично отказа да осиновим дете от приют, защото по негови думи, не искал да отглежда чужда кръв. Преди една година той почина при катастрофа и сега живея напълно сама. Вече не мисля за осиновяване, осъзнавам, че без подкрепа трудно бих се справила. По професия съм учител и единствено факта, че давам цялата си любов на възпитаниците ми, все още ме крепи на този свят.