Съпругата ми тъпче сърцето ми с отвратителната си любов

Винаги съм обичал само една жена - моята прекрасна Силвия. С нея се запознахме в университета и казано накратко - хлътнах до уши. Тя не споделяше чувствата ми, но й харесваше да общува с мен, затова единственото, което получих от нея, е приятелство. Не мога да кажа, че съм страдал ужасно, защото за кратко време двамата станахме толкова близки, че понякога, за да бъде с мен, тя игнорираше приятелките си. Изминаха няколко години. Мъжете в живота й идваха и си отиваха, само аз неотлъчно я подкрепях, опитвайки се да излекувам разбитото сърце на любимата си. Но една вечер със Силвия пийнахме повече от необходимото и под влиянието на алкохола, се озовахме в леглото ми.

От тази нощ отношенията ни се влошиха. Не можах да се стърпя и й разкрих чувствата, които измъчваха душата ми. За съжаление тя прие признанието ми като предателство и прекрати завинаги връзката ни. След раздялата ни рухнах психически. За да отмъстя на Силвия, преспах с братовчедка й Ивана, която от известно време беше влюбена в мен. Исках чрез нея да изтръгна любовта от сърцето си, но за мой ужас се оказа, че Ивана е забременяла. Тя тръпнеше от радост, а аз се преструвах, че съм щастлив, въпреки че вътрешно се разкъсвах от мъка. Не исках да се обвързвам сериозно с нея, но нямах друг избор и няколко месеца по-късно се оженихме.

Разбира се, веднага след сватбата съпругата ми прекрати отношенията си със Силвия. По някакъв начин тя беше разбрала дълбоките чувства, които изпитвах към нея, а това открие отвори вратата на ада. Жена ми изгори всички общи снимки, които имах с моята голяма любов, забрани ми да споменавам името й и изпада в истерия, дори ако случайно се засечем на улицата. След раждането стана още по-лошо. Ивана изисква непрекъснато внимание от мен, а аз не мога да я понасям. Имах чувството, че тъпче сърцето ми с отвратителната си любов. Обичам една, а живея с друга и вече не ми останаха сили да тая болката в себе си.