Седмица преди сватбата годеницата ми избяга с друг

Преди година с любимата ми планирахме да сключим брак. Бременността й ни притискаше и двамата решихме да се оженим след месец. За тази цел обаче трябват пари, а ние не разполагахме с нужната сума. По онова време имах добра работа, шефовете ме ценяха, затова чрез поръчители изтеглих голям банков заем. Мечтаех сватбата ни да бъде великолепна - събитие, за което хората щяха да говорят дълго, а ние със съпругата ми да помним до старини. Като истински джентълмен, повечето от разходите поех аз.

Платих ресторанта, хапките, напитките, на сватбения фотограф и дисководещия, заплатих и на длъжностното лице, което щеше да води ритуала, а накрая купих подаръци за кумовете. Но седмица преди сватбата, бременната ми годеница избяга с друг. От нейни приятели разбрах, че от известно време ми е изневерявала, а мъжът, с когото избяга, всъщност е истинският баща на бебето й. Изпаднах в депресия. Чувствах се като пълен глупак. Бях предаден и измамен. Мисълта, че съм истински нещастник, ме обсеби до такава степен, че ми се отрази на работата.

От успешен кадър, се превърнах в депресиран работник, който занемаряваше служебните си ангажименти. И при първата реорганизация на персонала, бях уволнен. Така останах на улицата без работа и с голям заем. Старите ми родители нямаха възможност да ми помогнат и за да покривам вноските по заема, продадох цялото си имущество. В един момент останах без нищо. Все още плащам заема и вероятно ще го плащам още дълги години. В цялото нещастие, което ме сполетя, има и нещо хубаво - поне не отглеждам чуждо дете, както планираше бившата ми годеница.