След 30 години мама ми разказа истината за баща ми

Като дете много завиждах на приятелките си, които имаха бащи. Аз не познавах моя, а когато питах мама, тя ми отвръщаше с ледено мълчание. С времето свикнах и спрях да задавам въпроси. Спомням си, че майка ми излизаше с някакъв мъж, който й обещаваше, че ще остарят заедно. Същият ми носеше подаръци, а понякога ме извеждаше на разходка. Горката ми майчица вярваше на клетвите му, затова когато той просто изчезна от живота ни, мама рухна психически. След време се разболя тежко и се наложи да я приемат за лечение в клиника. Посещавах я често, но веднъж я намерих силно разстроена.

Тя ме помоли да седна до нея, после ме хвана за ръката, погледна ме тъжно в очите и каза, че е много виновна пред мен. Първата ми мисъл беше, че иска да говори за баща ми. И не сгреших. След почти 30 години мама реши да повдигне булото на мистериозното си мълчание. Оказа се, че съм плод на извънбрачна връзка. Когато научила, че любимият й има законна съпруга, било вече късно. Майка ми дълго се надявала, че татко ще живее с нас или поне ще й помага материално. Онзи мъж, който ми носеше подаръци в детството, е бил баща ми.

Известно време след изчезването му, тя получила писмо от него, че е в затвора. Престъплението му било особено тежко: пиян се качил зад волана и убил човек. Повече от седем години, докато бил зад решетките, мама го издържала финансово, надявайки се никога да не узная, че баща ми е убиец. В замяна на любовта й, веднага щом го освободили, той заминал за чужбина, без да интересува какво ще се случи с нас. Когато научих истината, прегърнах майка си и от сърце й благодарих, че ме е предпазила от такъв баща. Това не е родител, а безотговорен и егоистичен човек.