След смъртта на съпругата ми загубих душата си

Днес се навършват шест месеца, откакто съпругата ми почина след дълго боледуване. В първите дни след смъртта й полагах усилия да се държа, но сега съм напълно рухнал. С нея бяхме заедно повече от 25 години... Единственото, за което съжалявам, е, че работих прекалено много и не успях да й се отдам напълно. С Женя се запознахме в университета. Тя беше толкова красива и никога не създаваше проблеми. Знаеше, че животът е кратък и не трябва да го пропиляваме за дреболии. Съпругата ми не желаеше да я виждам в това състояние.

Искаше да се изолира и да посрещне смъртта сама. Но аз не можех да я пусна. Въпреки че направихме всичко възможно, за да се излекува, лекарите казаха, че няма шанс. Плачех от мъка, че не мога да помогна на любимата си с нищо. Евгения не знаеше за разговора ми с докторите, но явно се досещаше. Веднъж я чух да ридае, говорейки със сина ни: той й каза, че скоро ще стане баща, а съпругата ми съжаляваше, че никога няма да види внучето си.

Всичко у дома - от тапетите до спалното бельо - ми напомня за жена ми.Всяка нощ идва в съня ми. На сутринта, сломен от болка, нямам сили дори да се изправя от леглото. Осъзнавам, че трябва да продължа напред и въпреки това не мога. Живея механично: отивам на работа, прибирам се и по цяла вечер се наливам с алкохол. Синът ми ме предупреди, че ако не се съвзема, ще ме изпрати насила в клиника. Опитвам се, но е много трудно да живееш без любимия човек.