Снаха ми ме накара да мисля, че брат ми е луд

Брат ми живееше със съпругата си и дъщеря й Ели. Мислех, че са щастливи заедно, но един ден, когато останахме насаме, Лена се разплака и ми разказа шокираща история. Лена и Миро бяха заедно от три години. Радвах се за брат си, защото досега не му вървеше в любовта и зад гърба си имаше няколко провалени връзки. Снаха ми направи Миро много щастлив. От груб и вечно намръщен човек, той се превърна в най-милия мъж, когото някога съм срещала. Брат ми се радваше на семейния си живот и вече нямаше нужда да се мотае в кръчмата с приятелите си. " Бракът придава на живота ми съвсем различен смисъл." - усмихнато ми обясняваше той. Слушай го, с разтуптяно сърце си мислех, че ще бъдат заедно, чак до самия край.

През следващите години се срещахме редовно. Те винаги присъстваха на рождените дни на децата ми и други семейни събития. Лена и дъщеря й Ели бяха невероятно мили и бъбриви. Нямаше как да не ми направи впечатление, че Миро се гордее с малкото си семейство. Никога не съм забелязвала напрежение между тях, а все пак съм от онези хора, които най-добре познават брат ми. Изминаха три години. Един ден Лена ми дойде на гости и седнахме да пием кафе в градината. Снаха ми не изглеждаше добре и притеснена я попитах дали всичко е наред. Тогава тя изведнъж се разплака. " Съжалявам, но повече нямам сили да търпя. Вече не знам как да се справя с това ..." - плачейки отговори Лена.

После въздъхна дълбоко и ми сподели подробности за брат ми и връзката им. Според думите й Миро станал агресивен и злобен, биел Ели и я карал да стои върху яйчени черупки. Отчаяна и шокирана слушах разказа й. Поведението, което снаха ми описа, приличаше на държанието на баща ми. Той също беше насилник. Ето защо всички връзки на брат ми приключваха толкова бързо. Дали се е отнасял зле и с бившите си приятелки? Бракът на родителите ми беше неуравновесен и насилствен.

Днес, когато се връщам към детството си, осъзнавам, че татко вероятно винаги е бил малко параноичен, но с течение на времето проблемите му се влошиха и в крайна сметка той беше диагностициран като шизофреник. Години наред посещаваше различни клиники, докато накрая не издържа и се самоуби. Тогава бях на 17 години, а Миро на 15. Не ми се искаше да вярвам в наследствените болести и в същото време изпитвах дълбок страх, че някой от нас може да повтори съдбата на татко. Лена ме накара да обещая, че нищо няма да казвам на Миро, а от своя страна аз й се заклех, че винаги може да се обърне към мен, ако има нужда от помощ и подкрепа.

Следва продължение: