Брой 27 07.VII-13.VII. 2020

Животът какъвто е: ​В библиотеката му открих

Списък на жените, с които е спал

Здравейте! Пише ви момиче на 26. Сърцето ми е разбито, защото прекратих връзката си с мъж, когото обожавах. Направих го, за да избегна мъчителния момент, в който той щеше да ме изхвърли от живота си. Или аз него, или той мен – друг вариант няма! Болезнено е дори като пиша сега, но това е единственият начин да ми олекне. За трети път попадам на неподходящ – първият бе пияница, вторият ме е ползвал като резервна любовница – научих го от съперницата си, а този, последният, се оказа извратен бройкаджия. Това ме кара да си мисля, че нищо не разбирам от мъже, а витая в облаците и търся истинската любов, която май не съществува.

С Лазар се запознахме преди половин година. Празнувахме с най-добрата ми приятелка рождения ден на гаджето й в заведение, когато Лазар дойде и се настани на масата ни. Оказа се близък на рожденика, специално поканен за случая. Приятелката ми го погледна учудено: „Ти - сам? Не може да бъде!“ Той се усмихна загадъчно и най-спокойно отговори: „Да, от вчера!“, и даде да се разбере, че темата е изчерпана. Поръчаха се скъпи питиета и мезета, разговорът вървеше леко и непринудено, настроението растеше с всеки изминал миг, а когато стигнахме до десерта, Лазар заяви, че отиваме за негова сметка в нощен бар с програма – това бил подаръкът му за рожденика.

Толкова властен и същевременно неустоим мъж не бях виждала в живота си. Щом отправеше магнетичния си поглед към мен и вдигнеше чашата си за наздравица, и аз машинално вдигах своята. Само едно докосване за лакътя ми бе достатъчно, за да стана и тръгна пред него към дансинга. Бях като хипнотизирана, а желанието да му се подчиня изпълваше цялото ми същество с непозната дотогава радост. Докато танцувахме, успя много фино да изкопчи от мен всичко, което го интересуваше. За себе си каза, че е разведен, разполагал с времето си, но държал много на личната си свобода. Имал бизнес, свързан с бои и лакове, затова често пътувал из Европа. Не задавах въпроси, нищо не ме интересуваше освен едно – да бъда до него, по-точно част от него.

Дни след срещата ни вече бяхме любовна двойка. Попаднах в непознат за мен свят. Обсипваше ме с подаръци, в луксозното му жилище консумирахме само френски и италиански вина и сирена, за които не бях чувала. А сексът с него беше като релакс, след който - въпреки умората - желанието не ме напускаше. Биваше го в леглото, явно имаше богат опит, защото познаваше всяка точка и фибра от женското тяло и с движения на майстор задвижваше натрупаната възбуда. Скоро разбрах какво значи да си зависим от някого заради удоволствието, което ти доставя.

Два месеца – по време на епидемията, не се виждахме. Аз се страхувах, защото през февруари той доста пътува в чужбина, а аз останах да работя от вкъщи. Шефката обаче ни предупреди да избягваме каквито и да е контакти, защото – разболее ли се някой, по-добре да си подава молба за напускане.

Копнеех за него ден и нощ, чувахме се непрекъснато и очаквах с нетърпение мига, в който ще се хвърля в обятията му.

Седмицата, в която мерките се разхлабиха, се видяхме три пъти. Радостта ми бе неописуема, а страстта му и дивото желание да ме люби, направо ме подлудиха. Вече си мислех, че съм открила истинския мъж в живота и чертаех планове за бъдещето, когато всичко се срути катастрофално.

Току-що бях пристигнала в дома на Лазар, още бях в прегръдките му, когато някой му позвъни. Разговорът бе кратък, чух само любимият ми да казва, че тръгва веднага. После ме целуна и обясни, че се налага да се срещне с познат по бизнес дела, но до половин час ще се върне. Предложи ми да си налея вино или да си направя кафе и да го чакам. Преди да напусне стаята, ме погледна палаво и добави: "А може да си вземеш душ и да ме чакаш в спалнята..."

Предпочетох кафето, машината му го правеше превъзходно, добавих малко сметана и с чаша в ръка се отправих в хола. Лазар имаше богата библиотека, с прилежно подредени книги от известни автори. Реейки се из рафтовете, погледът ми се заби в някакъв дебел кожен тефтер. Стоеше странно между цветните подвързии и провокира любопитството ми. Издърпах го, разтворих първата страница и онемях. Беше изрисувано червено сърце, пронизано от черна страла, а отдолу с едри букви пишеше: Моите бивши котета. Шокира, защото Лазар и към мен се обръщаше с „Коте“, което намирах за много мило и лично.

Онова, което открих в следващите страници, ме порази. Оказа се, че в ръцете си държа дневник, в който той е описвал бившите си любовници. Име, години, характерни черти и особености, начало и край на връзката - от... до! Дори и да се насиля, не мога да ги изредя имената им - с изключение на „ь“ и „ъ“, май не липсваше буква от азбуката, с която да започва името на въпросното момиче или дама. Прелиствах страниците, пламнала от смущение, не исках да чета лични данни на бившите ми съперници, но ме порази фактът, че дълготрайността на връзките му не надвишаваше шест месеца, някои дори приключваха на втория или третия. Накрая, някъде след 80-ата, открих и своето име. Ралица, 26 г., интелигентна, наивна, с голям сексуален потенциал. Начало на връзката 17 януари... Точно така, следваше многоточие и празно. Тоест, не се знаеше кога ще произнесе и моята присъда, но рано или късно и мен ме чакаше същата съдба.

Смъкнах се на фотьойла, трепереща от гняв, обида, упреци към самата мен, че съм допуснала да бъда поредната играчка в ръцете на сексуален маниак, който гони бройката на жените, с които е преспал, и това му носи удовлетворение като мъж. Мислите ми препускаха тревожно - ту решавах да го дочакам и му кажа в очите що за нищожество е, ту си повтарях, че такъв като него не заслужава нищо, освен мълчаливо презрение. Последното надделя. Оставих дневника отворен на страницата с моето име, поставих върху нея чашата с недопитото кафе, грабнах си чантата и затворих след себе си вратата на жилището му. Тя е с топка отвън, тъй че нямаше кой да влезе без ключ.

За раните в душата си, които продължавам да лекувам, няма да пиша – почти във всеки брой на вестника има подобни истории. По-интересното, може да се каже и трагичното, в случая е, че Лазар изобщо не ми се обади. Все едно, че не ме е познавал, общувал и спал с мен. Няма да се учудя, ако се е пръскал от яд, че съм нарушила целостта на колекцията му, защото завинаги ще липсва датата, на която ме е напуснал, изгонил, зарязал, отсвирил – каквато и дума да използвам, значението е едно и също. Това, че го изпреварих, ми носи някакво удовлетворение, колкото и да е болезнено.

Ралица

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – В професионалната област предстои напрегнато време. Възможни са както успехи, така и проблеми. Вие сте самоуверени, твърдо отстоявате интересите си, но лесно можете да си създадете врагове и недоброжелатели. Нетърпението и безпокойството могат да доведат до грешни решения. Желанието да се пос...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи