Той е любовта на живота ми, но за него аз съм само приятелка

Бях едва на 21, когато срещнах голямата си любов. Шест месеца бяхме лудо влюбени един в друг, но най-неочаквано Виктор поиска да се разделим, под предлог, че вече не ме обича. Предложи ми да останем приятели и изчезна от живота ми. Почти умрях от болка. Две години не можах да го забравя и страдах неимоверно. Мислех, че никога няма да го прежаля, но съдбата изпрати на пътя ми друг мъж. Четири години бях щастлива и тайно се радвах, че най-накрая съм преодоляла болката.

Понякога Виктор ми напомняше за себе си, изпращайки ми снимки от местата, които посещаваше. Неотдавна се разделих с приятеля си и точно в този момент бившият ми се завърна. За съвсем кратък период чувствата ми пламнаха отново. Три пъти седмично се срещахме и правехме спонтанен, страстен секс. Страхувайки се, че Виктор ще ме зареже, се опитвах да го игнорирам, но в крайна сметка чувствата ми побеждаваха страха. Колкото и да исках, не можех да отрека, че той е любовта на живота ми.

Въпреки че след него имах и други партньори, така и не успях да се влюбя истински в тях. За съжаление за Виктор съм просто приятелка, временно хоби. Не отричам, че се грижи за мен, подкрепя ме, плаща ми сметките, прави ми подаръци, приготвя ми сутрин закуска и в същото време флиртува и с чужди момичета. Онзи ден, когато ме запозна със свой роднина, той ме представи като позната. Толкова ми стана болно, че поисках веднага да се разделим. Осъзнавам, че отношенията ни са токсични и до голяма степен ми вредят, но не мога да спра да го обичам.