Той е мъжът на мечтите, но аз не съм влюбена в него

Много от моите приятелки ми завиждат за перфектния брак. Съпругът ми Артем е идеалният партньор. Всяка сутрин ми сервира кафето в леглото, прави закуска за децата, целува ме на раздяла и ги води на училище. На обяд ми носи храна в офиса. Ако така се случи, че у дома няма вечеря, цялото семейство хапваме в ресторант. Вкъщи той се занимава с домакинството и за него е много важно да задоволи нуждите ни. След училище прибира децата и им помага да си напишат домашните. Докато съпругът ми бърза да сготви вечеря и да почисти къщата, аз се глезя в салона за маникюр или масаж. С мъжа си се чувствам истинска обичана жена.

Артем се грижи за мен и синовете ни, опитва се да ни осигури всичко, дори понякога работи през нощта. За десет години брак не помня никога да ми е повишил тон. Кажете, не е ли мъжът - мечта? Толкова голям късмет имам, че го срещнах. За съжаление проблемът е там, че не го обичам. В началото на връзката ни не можех да дишам без него, но с времето любовта ми се изчерпа. Не ме привлича сексуално и често се заглеждам по чуждо. Вероятно всичко това ще отмине и някой ден ще осъзная, че не страстта е важна, а взаимното уважение. В момента обаче не мисля така и копнея да имам мъж, който да докосне сърцето ми.