Тя напусна този свят, но ме научи да ценя всеки миг от живота

С Кати се запознах на един семинар, свързан с общ проект. Когато я видях за пръв път, бях изумен от позитивното й отношение. Тя беше толкова усмихната и весела, че на момента се влюбих в нея. Исках само едно нещо - всеки ден да виждам усмивката й и да чувам гласа й. Първоначално Кати се отнасяше приятелски към мен, но в края на август не можах да се стърпя и пламнал от смущение й разкрих чувствата си. Оказа се, че и тя не е безразлична към мен и скоро двамата станахме двойка. Спомням си деня, в който сърцето й се отвори и любимата ми ме дари с първата целувка. За съжаление две години по-късно лекарите й откриха рак. Според мрачните им прогнози, на Кати не й оставаше много време.

Когато разбрах за ужасната диагноза, предложих на любимата си да стане моя съпруга. Знаех, че не след дълго тя ще напусне този свят, но вярвах, че любовта ни ще я окуражи да се бори до последно. След сватбата решихме да заминем на вълнуващо приключение. Пътувахме 4-5 пъти годишно. Посрещнахме Коледа на другия край на света, обиколихме Англия, Шотландия, Франция, Турция, Холандия, Италия, Белгия, Гърция, Филипините, Малдивите, Сейшелските острови и Карибите. Убеден съм, че именно тези пътешествия поддържаха духа на съпругата ми.

Тя избираше маршрута, купуваше дрехи, изучваше местната кухня и снимаше всяко място, на което отсядахме. Но въпреки огромната ми подкрепа, болестта победи Кати. С всеки изминат ден състоянието й се влошаваше. Последните й мигове прекарахме на Малдивите. Морето беше толкова топло и спокойно. Моята принцеса каза, че вълните я носят, сякаш е в безтегловност. Раменете й бяха голи. Притеснявах се, че може да изгори от слънцето, но Кати ясно ми даде да разбера, че това вече няма значение... Днес тя не е между живите. Безмерно щастлив съм, че успях да изпълня последните й дни с любов и радост. Принцесата ми ме научи да оценявам това, което е тук и сега.