Тя си тръгна от живота ми, но така и не напусна сърцето ми

з съм нормален семеен мъж с две малки деца, който се опитва да избяга от капана на една незабравима любов. Въпреки последвалите събития, не мога да кажа, че бракът ми беше нещастен. Напротив - с жена ми се разбирахме чудесно и се подкрепяхме във всяко отношение. Аз се занимавах предимно с бизнеса си, а съпругата ми - с нейния. Анализирайки ситуацията, се замислям, че все пак, за да изневеря, явно не са ми достигали внимание и нежност, а може би просто ми се е искало да се влюбя като в младежките си години. Моята муза се казваше Силвия и се запознахме на една конференция. Тя не се вписваше в параметрите 90-60-90, нито приличаше на онези момичета, от които често се възползваха колеги и приятели. Силвия беше съвсем обикновена, но в нея имаше нещо, което буквално те омагьосва.

След конференцията продължихме да се срещаме, но само като добри познати. Не сме правили секс, просто се радвахме всеки от нас да бъде в компанията на другия. Оказа се, че тя бе преживяла тежък развод и все още се намираше в депресия. Често тъгуваше, а мъката й ме караше да изпитвам желание да й доставя удоволствие, за да изпита поне за миг малко щастие и радост. Именно тогава осъзнах, че съм влюбен в нея. На една от нашите срещи Силвия ми благодари, че съм я измъкнал от депресията, но в края на вечерта ме помоли да се разделим, защото не искала да съсипе брака и семейството ми. Беше ми много трудно да приема решението й за раздяла. За пръв път не можах да сдържа сълзите си. Тогава Силвия ме прегърна и онази нощ се любихме. Направих много опити да я забравя, но на сърцето няма как да заповядваш да спре да обича.

Съпругата ми забеляза, че изглеждам странен и мрачен, а веднъж ме хвана да разглеждам профила на Силвия във Фейсбук. Щом разбра какво ме измъчва, тя ми каза, че ако обичам друга, е по-добре да бъда с нея. Винаги ще й бъда благодарен за подкрепата. Така и постъпих: събрах си багажа и заминах при моята любов. За съжаление любимата ми изпитваше силно чувство за вина, че е разбила едно семейство и ме помоли да се върна у дома. Онази нощ се любихме за последно, а после си тръгнах завинаги. Раздялата ми със Силвия е най-мъчителното нещо в живота ми. След време научих, че е забременяла в нощта на сбогуването ни и е направила аборт, без да ми каже, че ще ставам баща. Година по-късно Силвия се омъжи за друг. След този пореден удар реших да скъсам всички нишки с миналото: смених си номера на телефона, изтрих си профила в социалните мрежи и със семейството ми се преместихме в друг град. Но от любовта така и не успях да избягам....