​Трудният живот на едно бисексуално момче

Вече съм на 24 години, обикновено момче с черна коса и синьо-сиви очи, в университет последна година, на хората, които не ме познават, животът ми ще им се стори перфектен. Но истината е съвсем различна. Ще започна от самото начало. От съзряването си, някъде от тринадесетгодишен, вече знаех, че съм различен, че съм бисексуален. Родителите ми искаха да съм идеален във всяко едно отношение - в училище, в живота, във всичко, с което се занимавам. Такъв и бях. Но в един момент просто ми писна... Исках да бъде себе си и реших да започна да си живея живота. На моите родители им пукаше само какви оценки имам, за да могат да се хвалят пред приятели, колко чудесен син си имат. Никога не се постараха да надникнат в душата ми.

На 16 години си хванах първата сериозна приятелка. С нея си изгубих и девствеността. Много силно я обичах, но един ден тя просто ме заряза. Каза, че вече съм й бил скучен, досаден. Болеше ме много, но продължих напред. След раздялата ни бившата ми започна да ми се подиграва, като без причина разпространяваше неверни слухове и успя да настрои гимназията против мен. Заради гаврите не ми се ходеше на училище, исках да се преместя, защото ме наричаха "смотаняк" и "задръстеняк" всеки ден. Тя беше показала в училището мои снимки, които си пращахме с нея и които бяха твърде лични. За капак беше показала дискусиите ни, в които обяснявах любовта си към нея, но явно ограничените мозъци го намираха за "смотаняшко". От едно от най-популярните и харесвани момчета, за една седмица, се превърнах в най-големия "смотаняк". За да си върна "славата" започнах да излизам с различни момичета, като ги сменях като носни кърпички- те всички бяха с "репутация" и аз, естествено, си ги използвах . Приятелите отново ми се кефеха, но за мен вече не бяха истински приятели. Не можах да открия свестно момиче, затова всички, с които излизах, ми бяха за еднократна употреба. Изгубих смисъла на живота си, просто съществувах и след като толкова хора ми бяха предали доверието, станах двуличен и манипулативен като тях. Щом ми бяха големи "приятели" - защо тогава ме оставиха, когато бях обявен за "задръстен"? Защо след всичката любов, която й дадох, тя ме остави и унижи? На някои въпроси не се намират добри отговори...

След известно време си направих регистрация в сайт за запознанства. Там започнах да си пиша с едно момче, с което имахме много общи интереси и сходен живот. За първи път се почувствах истински разбран. Писахме си около месец и вече знаехме всичко един за друг - или поне аз така си мислех. Мислех си, че съм намерил "сродната си душа"... Бях глупав младеж, само на 17. Разбрахме се да се видим, той живееше в другия край на България, но реших, че ще отида. Е, отидох, без изобщо да питам родителите си, оставих им само една бележка, за пръв път извърших истинска лудост, без да ми пука, какво ще стане.

Заминах и се чувствах развълнуван на макс. Момчето ме посрещна в апартамента си. Беше страшно красив. Още помня големите му, лешникови очи. Държеше се мило и моментално си допаднахме. Щях да остана и да преспя там. Така се бяхме разбрали, без да правим каквото и да било, просто като приятел да преспя у тях. Вечерта обаче, той започна да флиртува с мен и нещата вървяха натам... Не знам как се съгласих, за първи път се виждахме, но просто го направих. Сексът не се оказа това, което си представях. Това, че съм мъж, не значи, че не обичам романтиката и нямам нужда от любов, сякаш не бях човешко същество. Исках първият ми такъв път да е незабравим, а вместо това беше като някакво порно, отвратително! Не знам защо се съгласих, но и до ден днешен съжалявам, чувствам се мръсен. А в онзи момент беше даже по-лошо. От момче, което много харесвах, той се превърна в момче, което не можех да гледам и не останах да спя при него през нощта. Тръгнах си завинаги от домът му. Същата вечер изхарчих половината си пари за дискотека, където се напих, опитвайки се да забравя и да се забавлявам, но не можах, а и как можех да мисля за нещо друго!

И това оставих в миналото... последваха поредица от злополучни връзки, с момичета, с момчета, празен живот, изпълнен само и единствено с нищо. За последно повярвах в любовта и имах връзка четири години с едно момиче, но миналата година се разделихме. Поставих света в краката й, а съвсем случайно видях, че си пише с други момчета... Какво не й дадох, защо трябваше да го прави? Защо всички, на които се доверя, трябва да ме предават? Защо всички, които обичам, трябва да ме нараняват? Ако искате вярвайте, но в момента няма нито един човек, който да ме разбира... Аз самият не съм достоен за уважение, разбиране или обич. Не мечтая за нищо... Уча политология, но нямам нито мечтана професия, нито желание за живот. Родителите ми смятат, че ще се оженя и ще създам семейство, но не искам... Това не животът за мен!

Източник: spodeli.net