Твърди, че обича сина ни, но всеки ден се прибира пиян

Казвам се Надежда и съм на 25 години. Бях едва на 18, когато се омъжих за любимия човек. Честно казано, знаех, че Андрей обича да пие, но се надявах, че заради любовта си към мен ще се откаже от алкохола. Първата година измина нормално, с изключение на сблъсъците със свекървата. Тя непрекъснато ме поучаваше, защитаваше сина си и се месеше в семейния ни живот. Андрей обаче се страхуваше от майка си и пред нея се преструваше на трезвеник. След раждането на сина ни Иво, мъжът ми съвсем му отпусна края и всеки ден се прибираше пиян. Как ли не се опитах да го вразумя, но напразно.

С времето започна да краде дори от майка си пари или да продава вещи в заложната къща. Ходеше на работа през ден, докато накрая го уволниха. Веднъж не можах да се сдържа и си събрах багажа, решена да го напусна. На вратата неочаквано срещнах свекървата, която за съжаление, ме разубеди: " Детето расте, има нужда от баща ... Той е добър човек, но без теб напълно ще се пропие и ще удари дъното." И аз я послушах. Всъщност, когато Андрей е трезвен, е готов да ми лази в краката. След всеки запой ми се кълне, че повече капка няма да сложи в устата си, но още на другия ден забравя за клетвите си.

Два пъти се лекува в клиника, но не за дълго. Съпругът ми непрекъснато твърди, че много обича сина ни. А могат ли постъпките му да се определят като грижовни? Детето се страхува от него и трепери, щом го види. Когато порасне, иска да бъде полицай, за да се справи с баща си ... Неотдавна в живота ми влезе друг мъж. Той е мил, приличен, грижовен, обича ме и съм убедена, че ще обикне и Иво. За първи път някой е толкова всеотдаен към мен. Не мога да кажа, че съм влюбена, но искам синът ми да порасне здрав и щастлив, а и аз самата да се почувствам като жена. Мъчно ми е за Андрей, въпреки че пиянството му унищожава живота ни!