Училището се превърна в ад за мен

Ужасът може да идва от връстници, от педагози и от самата образователна система. Училището може да се превърне в ад не само за учениците, но и за техните родители. Някои се опитват да забравят кошмара, който са преживели, други се надяват да завършат обучението си и веднъж завинаги да обърнат гръб на миналото.

Съсипани мечти

Не знам защо съучениците ми не ме харесват и ме избраха за изкупителна жертва. До ден днешен съм подложена на жесток тормоз, сплетни и машинации. Ако на някой му изчезне мобилния, обвиняват мен. Умишлено ме злепоставят пред директора и учителите. Правят го просто така - за забавление. Затова се радвам, че тази година завършвам гимназия. Убедена съм, че няма да отида нито на бала по случай дипломирането ни, въпреки че за мен това е наистина празник, нито на бъдещите ни срещи с випуска.

В седми клас едва не посегнах на живота си... Тогава ме опозориха пред цялото училище. С помощта на фотошоп, някой злосторник направи снимки, на които съм чисто гола. Всички съученици ми се подиграваха в лицето. Как ли не ме наричаха. Не унижение, а ад! Първият ми порив беше да скоча от покрива на гимназията, но височината не е голяма и вместо да загина, можех да остана завинаги инвалид.

В детството си мечтаех да бъда учителка - сега нямам мечти. Никога повече не искам да стъпвам в училище. Само да завърша и ще изляза от този ад с високо вдигната глава.

Виктория, 16 годишна

Черната овца

Всички ме мразеха: и учители, и съученици. Като цяло бях черната овца, въпреки че не съм сторило зло никому. Просто им трябваше някой, с когото да се подиграват. Това се случва често се случва в училище: избираш си жертва и я унижаваш. Понякога ми крадяха учебниците и ги подхвърляха от чин на чин. Веднъж момчетата ми свали гащите пред целия клас. Всички се смяха с глас, влючително и учителката.

Една зима някой умишлено нацапа палтото ми с рибено масло. Миризмата беше толкова противна, че директорката ме извика в кабинета си и ме смъмри, че трябва да ходя на училище прилично облечена. Умрях от срам, защото аз винаги идвах чиста, изгладена и спретната. Живеех само с мама, а тя се стараеше да съм изрядна. Никога не й споделих за тормоза, който преживявам. Какво можеше да направи тя? За щастие, гимназията свърши и сега съм студентка. Имам нов живот в столицата и съм далеч от онова малко градче, където всеки се подиграваше с мен. Искам да забравя ужаса, сякаш е лош сън.

Таня, 19 годишна

Диагноза - идиот

С болка си спомням началното училище, което за мен и сина ми се превърна в кошмар. Учителката - млада, истерична и жестока, така наплаши учениците, че голяма част от родителите преместиха децата си в друга паралелка. Синът ми не искаше да учи, бягаше от училище, и всичко това, защото учителката постоянно му казваше, че е идиот! Защо идиот? Забравил си тетрадката! Кой й дава право да поставя диагнози? Кой е дал право да заклеймява и публично оскърбява?! Толкова енергия загубих и толкова се разочаровах в системата, че повече няма накъде... Заради нея исках да преместя сина си в друго училище, но той отказа заради съучениците си. Слава Богу, съдбата се смили и скоро уволниха жестоката учителка. Надявам се, че в гимназията няма да има подобни педагози.

Светла, майка на ученик в пети клас