Улиците са безмилостни, по-добре в затвора, отколкото на някоя скамейка

Не съди хората, ако не знаеш какво са преживели. Аз съм млад мъж, който има всичко - работа, любима съпруга, бебе и прекрасен дом. Богат бизнесмен съм, притежавам скъпа кола, нося модерни дрехи и часовници. Срамувам се да призная, че бях от онези, които ненавиждаха жестоко бездомниците. По онова време вярвах, че са мързеливци, които изнудват обществото и умишлено избират да бъдат на дъното, за да не работят. В омразата си реших да докажа, че въпреки всичко те не живеят толкова зле. Затова веднъж само с един спален чувал, стари дрехи и чифт чорапи, се озовах на улица, известна с престъпни банди и наркодилъри. Тук самоубийствата, наркотиците и алкохолът са причина за 50% от смъртните случаи. Предварително си оставих у дома телефона, личната карта и визитките си.

Не се страхувах и твърдо бях убеден, че ще се справя отлично. Щом бездомниците могат, значи и аз мога. Предварително си бях направил план: щях да прося, докато събера пари за плажни чадъри, които ще препродавам на туристите. И така седнах на оживено място и се захванах за "работа". След няколко часа обаче бях събрал пари, колкото да си купя преоценена кифла. С неудобство признах пред самия себе си, че имам усещането, че сякаш продавам тялото си и ако искам да спечеля повече, трябва да забравя гордостта. През този ден не събрах пари за хотел и се наложи да прекарам нощта на студената улица. На следващата сутрин продължих да прося. За щастие имах късмет и освен за храна, изкарах и за хотелска стая. Но когато влязох в хотела, ме изгониха. Навсякъде ми казваха, че няма свободни места и грубо ме блъскаха навън.

Отчаян, се озовах отново на улицата. Същата вечер се запознах с Галя. Новата ми приятелка беше младо момиче, наркоманка. Тя се оказала на улицата, след като любимият й я изгонил. От болка и безизходица, Галя посегнала към наркотиците. Срещнах и други бездомници с жестока съдба. Трябваше да видите как няколко хора се борят като животни за една скамейка, за да има къде да нощуват. На другия ден намерих хотел, в който се съгласиха да ме пуснат, но пък ми поискаха лична карта. Какво ли не преживях . Набедиха ме за таен полицай, гонеха ме с нож, откраднаха ми спалния чувал... Последната нощ прекарах пред църквата. Отказах се да скитам и се прибрах у дома. Улиците са безмилостни, по-добре в затвора, отколкото на някоя скамейка. Оттогава помагам на онези нещастници, към които съдбата е била несправедлива. Научих важен урок и той е: Не съди хората, ако не знаеш какво са преживели.