Умирам от мъка, когато нощем чувам писъците на сина си

Преди пет години синът ми Георги пострада в автомобилна катастрофа. Инцидентът промени завинаги живота му, защото момчето ми не можа да проходи отново. Инвалидността доведе до много проблеми. Съпругата му реши да се разделят - просто не можа да издържи на емоционалния стрес. Един тя дойде при мен и разплакана ми призна, че няма повече сили да се бори. Като всяка майка никога няма да й простя предателството, въпреки че дълбоко в себе си осъзнавам, че Георги се промени.

Стана груб, ядосва се за най-малкото, без да има основателна причина. Оттогава аз се грижа за него, но напоследък ми е много трудно. И двама ни пенсиите са нищожни и едва покриваме разходите си. Често се налага да поискам заем от роднини. Преди синът ми работеше в банка, но заради проблемите си с краката, не може да се върне на работа. А да си намери ново препитание е почти невъзможно, тъй като никой не иска инвалид. Георги се депресира, по цял ден стои пред телевизора и се налива с алкохол.

Така той забравя болката си, а моето сърце кърви от мъка, че не мога да му помогна. Лекарят казва, че за да постигнете напредък, трябва да тренира тялото си, но синът ми не иска и да чуе за това. Страхувам се, че никога няма да преодолее стреса. Георги е единственото дете, което имам. Умирам от мъка, когато чувам нощем писъците му и молбите да го оставя да си отиде от този свят, защото се чувства уморен и безполезен. Животът ми е ад. Мили читатели, посъветвайте ме как да помогна на любимия си син.