Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2022

Животът какъвто е: ​Тъжна наздравица

Уж го направих за добро, а семейството ми се разпадна

Преди месец имах юбилей - навърших 50 години. Най-самотният рожден ден, който някога съм имала. Със съпруга ми вдигнахме наздравица, после той каза, че е уморен, и си легна. Знам, че ми е сърдит, но няма смелост да ме обвини право в лицето. Откакто синът ни си тръгна, нещо в душата му се пречупи. Винаги е бил кротък човек, верен и предан на семейството си, но в мълчанието сега има нещо различно. То е бунт срещу мен и присъда. Виждам болката в очите му и ми се иска да го хвана за раменете, да го разтърся силно и да изкрещя: "Хей, човече, направих го за добро!"

Омъжих се млада. Всичко ни беше наред. Със съпруга ми бяхме най-щастливи, когато се роди синът ни Димитър. Гледах го и не можех да му се нарадвам. Мечтаех да расте здрав, един ден да ми доведе красива снаха, да ни дарят с прекрасни внуци и всички заедно да живеем щастливо. Годините си навъртяха и аз чувствах, че съм все по-близо до своята мечта. Затова, когато Димитър съобщи, че ще доведе приятелката си на вечеря да се запознаем, сърцето ми се преобърна от вълнение. Ето, казах си, Бог е чул майчините ми молби. Нямах търпение да видя момичето и вече си представях каква голяма сватба ще вдигнем и с каква гордост ще въведа у дома красивата си снаха.

Когато видях Зорница, буца заседна в гърлото ми. На нищо не приличаше - ниска, с голям ханш, на всичкото отгоре и накуцваше. А застанал до нея, синът ми сияеше от щастие. Замълчах, поканих гостенката на масата, но през цялата вечер я гледах, без да мога да скрия колко неприятно съм изненадана. Сигурно разочарованието ми е било изписано на лицето, но аз и не се опитвах да го скрия. Не я харесвах и нямах намерение да крия това. Надявах се, че синът ми ще се измъкне от тази заблуда, че връзката им е само мимолетно увлечение и Димитър няма намерение сериозно да се обвързва с нея. Щеше да му мине, сигурна бях. Ще се разделят, като й се насити. Все пак той е истински красавец и тя изобщо не му подхожда. Ставаше чудесно за домашен любимец, но не и за достоен член на фамилията ни. Не мога да отрека, че момичето е кротко и възпитано. Мълчеше, не се месеше в разговорите ни, гледаше Димитър в очите. Дори внимателно попита дали да ми помогне, но по погледа ми всичко разбра и не повтори.

Шест месеца по-късно, напук на молбите и надеждите ми, синът ми заяви, че със Зорница са решили да се оженят. Нищо не казах, но си дадох дума, че никога няма да позволя това. Твърдо реших да действам, когато една съседка ми се присмя в очите: "Онзи ден видях сина ти с някакво куцо момиче, кое е то?“ Причерня ми. Преди си представях как у дома ще влезе красива снаха, сега куцата Зорница ще ни направи за смях. Не и това!

Преди няколко дни на кафе с моя приятелка й разказах за несполучливия избор на Димитър. Тя пък се оплака, че дъщеря й зарязала поредния годеник. Познавах Светла - добро момиче, с дълги коси и още по-дълги крака. Докато слушах майка й, през ума ми мина мисълта да я запозная със сина си. Тя със сигурност ще бъде идеалната снаха за нас. От тази брилянтна идея преминах направо към действие. Започнах непрекъснато да каня на гости Светла и майка й. А когато аз гостувах у тях, все намирах причина да замъкна и Димитър... Мъжът ми разбра какви ги върша и няколко пъти ме предупреди да не се занимавам с глупости. Но не ме спря.

Между Светла и Димитър обаче не прехвръкнаха никакви искри. Допадаха си като приятели, нищо повече. Той все така беше лудо влюбен в грозната си годеница, а дъщерята на приятелката ми сменяше гаджетата си, както и преди. Като този план не проработи, от инат реших да говоря директно със Зорница. Един ден бях сама и я поканих на кафе. От дума на дума я предупредих, че синът ми е увлечен по друга и няма намерение да се жени. За доказателство извадих снимки на Светла и Димитър, които съвсем тенденциозно бях правила. Преди Зорница да си тръгне, открито, с майчински тон, я посъветвах да не се унижава повече и да напусне сина ми.

За съжаление ситуацията не се разви, както очаквах. Още същата вечер, след грозен скандал, Димитър ме обвини и каза, че и най-голям враг не би постъпил подло като мен. После си тръгна. А наскоро със Зорница се ожениха. На тържеството присъства мъжът ми, аз не бях сред поканените. Оттогава той се промени, не разговаря с мен, смята ме за виновна и отговорна, че семейството ни се разпадна. Но аз всичко направих за добро.

Красимира

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи