Всичко в този живот се заплаща...

Родена съм в заможно и щастливо семейство. Родителите ми ме обожаваха и се стараеха кой пръв ще угоди на капризите ми. Имах много приятелки, но дружбата ни не беше истинска, защото повечето от тях ми завиждаха. Когато завърших гимназия, веднага ме приеха без никакви затруднения в университета. Днес съм убедена, че именно баща ми е използвал важните си връзки. С Дарин се запознахме на едно студентско парти. Красивият светлокос младеж ми допадна мигновено и категорично реших, че ще бъде мой. И така се случи. Родителите ми се опитаха да обяснят, че Дарин не е за мен, но аз бях толкова влюбена, че изобщо не им обърнах внимание. Тъй като никога не са ми отказвали нищо, в крайна сметка мама и татко се съгласиха и година по-късно се оженихме.

Родителите ми ни осигуриха жилища, помогнаха ни във всичко, въпреки че Дарин се опита да възрази и да ме убеди да откажа помощта им, за да бъдем независими. Но за мен това бяха пълни глупости - ако мога да живея по-добре, защо да им отказвам? Дълго време не обръщах внимание на молбите на съпруга ми. Той искаше сами да изберем мебелите си, а не да приемем тези, които мама и татко ни купиха. Един ден ядосана от вечните му претенции, заявих, че трябва да печели повече пари, за да ми осигури стандарта на живот, с който бях свикнала.

Дарин замълча и не се върна повече към болезнената тема. Иначе бракът ни беше чудесен. Съпругът ми ме обичаше и се стараеше да ме подкрепя и разбира. Месеци след сватбата започнах работа във фирмата на баща ми, но когато забременях, се наложи да напусна. Дарин беше на седмото небе от радост, че ще става баща, докато аз се чувствах съкрушена. Бях млада, исках да си поживея и натрупам професионален опит, а не да раждам деца. Честно казано, не си падам по памперси, пелени и пюрета. Реших да направя тайно аборт, въпреки че родителите ми бяха твърдо против. Не ги послушах и си записах за час за операцията.

Лекарите също ме разубеждаваха, предупреждавайки ме, че мога да остана бездетна, защото нещо там с моя резус не било наред. Пренебрегнах съветите им и подписах документ, че отговарям за последствията. След аборта лекарите казаха, че никога няма да имам деца. Не само че не им повярвах, а и дори се зарадвах, че вече мога да си живея спокойно. Когато Дарин разбра, че съм махнала детето, се напи от мъка и цяла нощ не се прибра. На сутринта му направих страшен скандал - как можа да ме остави сама вкъщи в такова състояние ?! Разбира се, не му казах, че повече няма да имам възможност да стана майка - не считах това за важно. В крайна сметка винаги може да си осиновите дете.

Следва продължение: