Всяка нощ сънувам болното си детенце, което изоставих

Знаете ли какво е да живееш със спомена как са ти откъснали детето от майчината гръд и са го отвели неизвестно къде? Знаете ли какво е най-близкият ти човек да те принуди да се откажеш от рожбата си? Къде си, рожбо мила? Проклет да е онзи, който те създаде и после се отрече от теб, сякаш не ти е роден баща. Казвам се Ана и съм на 25 години. Имам две прекрасни деца, които обожавам с цялата си душа. Преди три години със съпруга ми решихме да си имаме още едно дете и с нетърпение очаквахме да зачена отново. Когато това се случи и двамата бяхме луди от щастие. Бременността ми протичаше отлично: ултразвукът и тестовете показваха добри резултати. Съпругът ми Христо е богат и можеше да си позволи да плаща на най-добрите специалисти, за да следят бременността ми отблизо.

Но въпреки всички изследвания, щом синът ми се роди, лекарите го диагностицираха със сериозно сърдечно заболяване. Смазана от мъка, очаквах подкрепата на най-близкия си човек - моят съпруг. Но вместо бащинска обич, мъжът ми категорично отказа да приеме сина ни. Въпреки че е богат, той заяви, че няма излишни пари за операция и лечение, защото трябва да храни още две гърла, а и не бил сигурен, че бебето ще оцелее. На другия ден, вместо с цветя и бонбони, мъжът ми дойде с адвоката си и ме принуди да подпиша документ, в който се отказвам от рожбата си.

Разплаках се, крещях от мъка и болка. Не исках да подпиша проклетия документ, но той, бащата на детето ми и мой съпруг, с безчувствен тон заяви, че ако сега не подпиша, щял да ме напусне и да ме остави на произвола на съдбата с двете ни деца и болно бебе. Какъв избор имах, освен да разпиша. От три години всяка нощ сънувам детето, което изоставих. Живо ли е? Има ли кой да се грижи за него? Често си мисля да го открия, но нямам достатъчно воля, а и се страхувам се да се изправя пред миналото. Цял живот ще нося този ужасен грях в душата си.